кръчмарско

мерси на Валя за което :)

София Филм Фест

Ето че стигнахме и до закриването на филм феста. Имаше много за гледане, макар че премиерите в Зала 1 изискваха известна доза търпение. Последните две, които аз хванах там - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (който не взе награда май само за най-дълго заглавие, а пък най би му прилягало) и "Призраците на Гоя" на Милош Форман имаха някакво плащещо сходство в продължителността и формалността си. Затова пък днес е ден на БАБА ЗУЛА - уъркшопът сутринта беше само тиизър, тихомълком завиждаме на щастливците, които имат билет за концерта довечера.
Всичко хубаво има неприятния навик да свършва - особено ако е фестивал. Но някои хубави неща пък се трансформират в други - през следващата седмица все още имаме възможност да гледаме филмите от феста в кината наоколо.

Легендата за водното конче

София Филм Фест е най-доброто време за гледане на холивудски продукции. И макар да отидохме на "Легенда за езерото" по случайност – оказа се, че сме подранили с една седмица за "Солино" - това не попречи да излезнем щастливи и окрилени, че една страхотна 3D анимация е прескочила телена ограда в езерото Лох Несс. И макар всичките персонажи да са типизирани дотолкова, че да не остава съмнение, че никой няма по-клепнали уши от рибаря Хюи и няма по-голям комплексар от военния командир, а главният протагонист над 10 г. е събирателен образ между Бандерас и Венсан Кассел. И всички ужасно се страят да говорят с много силет шотландски акцент. Но филмът е толкова очарователен, че всичко му се разминава. Най-малкото заради безумните звуци, които издава новоизлюпеното легендарно чудовище можем да простим почти каквото и да е. По детски завладяваща приказка с най-чаровното компютърно създание откакто Ститч изобразяваше Годзила.