четвъртък, 28 февруари 2008 г.

in principia erat

Отдавна ни се искаше да отделим малко място за всички онези глупости, които изникват като грешки на езика, главата и прочие части на тялото. Та-дам! - ето ги вдясно. За съжаление обаче не знам, как добавя коментари към списъка (ако някой знае, моля, хелп), но само ще се радваме, ако имате идеи, коментари или допълнения - пишете тук някъде или на мейла, ще ни бъде много интересно.

вторник, 26 февруари 2008 г.

javier adentro













Първата препратка към Хавиер Бардем е прясно спечеленият Оскар (и абсолютно заслужен, честито) за ролята на безстрастния Антон Сигурх, пътешестващ около границата с Мексико с непоклатими принципи и кислородна бутилка в "Няма място за старите кучета". Мненията за филма, нормално за продукция на братята Коен, са раздвоени, но, противно на Програмата, аз го препоръчвам - на любителите на черния хумор, анестезираното течение на времето на филмите за дивото Мексико и, разбира се, плащещия талант за превъплъщение на Бардем.

Персонажите на Бардем продължават да витаят в главата ви като тексаска мараня - макар и с едно и също лице, премрежващи се, но абсолютно невъзможно да бъдат сляти един с друг. Образите, които избира Хавиер Бардем, са крайни, ярки и абсолютно различаващи се. От неустоимата влюбена усмивка в "Между краката" - трябва да признаем, че като секс-маниак е доста по-симпатичен отколкото като маниак убиец - до наполовина парализирания полицай-баскетболист с инвалидна количка в "Жива плът", донеслия му международна известност писател-хомосексуалист Рейналдо Аренас или неподвижния, но летящ в душата си борещ се за смърт Рамон Сампедро в "Морето в мен".

Биографията му (в която се разрових след похода до ЕБКЦ, още под харизмата на Хавиер - Орийя, Бардем - знае ли човек?), освен връзката с Пенелопе Крус, за която можем само да му завидим, ни показва филми, които не отвличат вниманието с грим, костюми или прочие сценографско изобилие. Основно съвременни драми на брилянтни режисьори (от Алмодовар и Мануел Перейра до Малкович и Милош Форман), филмите на Бардем не прикриват с нищо, оставяйки актьора на преден план, гол, само със таланта си и способноста си да се слее с персонажа.

За Бардем се говори, че не играе един и същ типаж два пъти. Но в екипа на който и филм да видим името Хавиер Бардем, от екрана ни гледа Антон, Рамон, Раул, Давид, а Бардем го няма. Това, как испанецът напълно се разтваря в персонажите си, заслужава само хипнотизираното
ни внимание в екрана и аплодисменти. И Оскар.

.photo - property of the website it is linked to.

неделя, 24 февруари 2008 г.

Сериалити

Сериалити #1

Veronica Mars

Нещо като симпатична и истински забавна версия на Нанси Дрю, Вероника Марс е сериалът, с който можете да преминете през тежките години на гимназията и уверено да продължите към колеж. Иронична, отмъстителна и доста заядлива, но пък с добро сърце, тази тийн-идолка изобщо не си губи времето, а помага на баща си в малкия семеен бизнес, като наместо с кукли, си играе на детектив. Независимо дали разследва убийството на най-добрата си приятелка, това кой е откраднал резултатите от пюрити теста или помага на гаджето си да избяга за южни страни с незаконното си бебе, В.М. е героиня/сериал, който не омръзва, макар на моменти да става по-бозав и от бразилска продукция.
Сериалът е особено популярен с поп-културните си препратки, или иначе казано, ако искате да обогатите общата си култура по американистика, гледайте го с епизоден гайд. Може и с Кола.

Сериалити #2
Life as We Know It

Да си призная честно, гледах този сериал заради симпатичното присъствие на Крис Лолъл, но да кастнат като негова приятелка Кели Озбърн, оглавява моята класация за лоши избори, някъде между музикалния дебют на Парис Хилтън и кроковете с пух. Като цяло, действието се развива в една гимназия и изглежда, като да е писано от гимназисти (отчаяни, навлизащи в пубертета гимназисти, които са печатали между стискането на пъпките си и опитите за декриптиране на порно канала.) Иначе историята е класика от US тийн проблеми: родителите на Дино се карат, защото мамйка му спи с треньора му по хокей; Бен е влюбен до уши в учителката си по Литература (ей тука просто, Господ ми е свидетел, че това не може да ти се случи в БГ училище), а после и тя в него; а героят на Крис, е, хм, той си има достатъчно проблеми с мис Озбърн, като възлюбена. Е, както казват, всеки с проблемите си...

Сериалити #3
Grey’s Anatomy

... а в Анатомията на Грей, те са всичко, освен малко. Историята, или по-скоро историите се въртят около любовните животи на главните или не чак толкова главните герои, които страдат и запиват по баровете (в след-работно време), но никога не се прибират сами. Приятното е, че, колкото и каталогови да изглеждат персонажите, ни е спестено голямото въздишане, като всеки от тях има по един чувал недостатъци и чапатости. Един от онези приятни сериали, които ни напомнят, че няма нужда да си идеален, за да намериш някой equally не-идеален за себе си. Стига да съумееш да го задържиш. Всичко това идва с голяма доза кървища, лекарски морал и сифилиптични мед. сестри.
Seriously?

Сериалити #4
Wonderfalls

От създателя на Dead Like Me и Pushing Daisies, за които ще говоря след малко, Браян Фулър (мн мразя да изписвам не-кирилица-friendly имена на кирилица). Главната героиня Джей е изживяваща-кризата-на-двайсетте симпатична, потъваща в сарказма си продавачка в магазин за сувенири, с диплома по философия от Brown, на която й го говорят. Но не звездите, а разни фигурки на животни. Общо взето й предават двусмислени послания, следвайки които тя помага на разни хора, докато се бори с това да бъде полезна на себе си и да вземе живота си в ръце. Извънредно приятни и забавни включвания от симпатичния барман с вид на принц Charming и обърканото й семейство. Едно голямо „жалко” за това, че сериалът е оцелял само един сезон.

Сериалити #5
Dead Like Me

Ако сте се чудили някога изобщо какво става с човек, когато е в късен пубертет, но наместо в университет, ходи на работа, то този сериал изкрещява отговора в лицето ви – бива смазан от летяща тоалетна чиния от космически кораб през обедната почивка. Това обаче не е всичко, следва след-живота или иначе казано афтърлайфът, който през погледа на Джордж(ия) не е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Или иначе казано, тя се превръща в grim reaper и помага на хората да умрат по-приятно, като отделя душите им, мигове преди смъртта. Черният хумор, проблемното семейство и още по-големият проблем да бъдеш себе си, макар и някой друг, са гарантирани. Вероятно един от най-любимите ми сериали 
П.С.: Вероятно филм през Юли.

Phear, ще има и още...

All images are property of the websites they are linked to.