Чергило 3

И пак - в малко друг стил.

Чергило 2 :)

И понеже не сме писали нищо отдавна...

2 кубчета въздух

Покрай празниците, когато всички софиянци заминават за вкъщи, аз не че не заминах, но подло се върнах по-рано и сега се наслаждавам на празния пролетен град(започвам да се замислям, дали във връзка с пренаселеността на планетата и миграцията към градовете думата празничен не придобива нови значения). Наистинна е странно как е достатъчно просто 1/3 от работещите жители на столицата да напуснат и градът се превръща от кълбо от нерви в приятно място за живеене. Количеството квадратни хора на метър е по-ключово, отколкото съм предполагала. Сега рецептата ми срещу стрес за всеки човек е два кубика въздух около него - намалява изнервеността поне на 50%. Доказано.

Истории на стоп-кадър, еп.1

Вчера най-накрая бяхме в Къщата да снимаме, с подкрепата и съдействието на Simple Studio. Как го правихме показа и разказа Йовко , а какво се надявам да ви покажа тази или другата седмица. В момента сме в процес на събиране и обработване на снимките от трите апарата, след това идва етапът е доикусуряване и разказване на историята. Обещавам да е скоро. :)

Хрупки

Няколко идеи за нашите любими - салати и сандвичи. Вдъхновено от Butchers.

-1-

Веджи сандвич с глупости.
Тъй като чиабатите са твърди, купуваме франзела. Освен ако сандвичът е за Фред Флинтстоун, отрязваме една трета и я разрязваме посредата. Намазваме с Philadelphia Krauter, слагаме няколко печени патладжана, маринована чушка, 2-3 маслини, каперси. Добавяме горчица по вкус и желание.

-2-
Салата по случайност.
Накъсваме 1 маруля, накълцваме 2 червени чушки и 2 домата. Добавяме 1 опаковка "Крем за мазане- йогурт" и 2 лъжици дижонска горчица. Разбъркваме.

-3-
Салата магданозена.
1 краставица, 2 домата, стрък магданоз. Подправяме с балсамико, зехтин и сол. Магданоза, както вчера ме светнаха, може да накълцате с ножица - по-бързо и по-чисто. ))

-4-
Печена дюля (courtesy of Лиза). Разрязваме дюлите наполовина, издълбаваме вътрешността, на всяка половинка слагаме по 1 лъжица мед и няколко ореха. Запичаме докато омекнат.

Fashion(много женски пост)

Последно време попадам ту на едно, ту друго малко местенце, където всякакви жизненоважни аксесоари тип гердани или жартиери са шарени, продавачите усмихнати, а цените два пъти по-ниски от средните за града. За мои колеги в куеста за дрешки:

Китайското дюкянче за некитайски шалове и гердани. Намира се в пресечка на Пиротска, от лявата страна като се върви от Халите. То е миниатюрно, буквално метър на метър, но ще го познаете по извадените многобройни закачалки с шалове, плетените цветя и очарователно сладката продавачка-азиатка, която знае 3 думи на български и е облечена като Амели Пулен. Шалове между 6 и 9 лв., огромното разнообразие плетени цветя - по 3 лв., етно герданите са евтини също.

Магазинът за чорапи и хибридите им с други елементи на бельото на бул. Борис III. От дясната страна посока Руски Паметник, малко преди Пирогов. Колкото и да е прозаично, чорапогащниците са шарени, има и екстравагантни разцветки и рисунки, при това са българско производство за около 5 вместо обикновеното около 20 лв.

Индийският на Орлов мост. Който и така всички знаят, но не мога да пропусна да го спомена - заради добре подбрания асортимент, балансиращ между екзотичното и подходящото за носене, и постоянните намаления.

Съвест

Цитирам ForTheNature.org:

Само преди дни министърът на околната среда и водите отказа да подпише заповед за спиране на незаконното строителство в Национален парк и защитена зона Рила. Министърът се опита за оправдае строежа в отговор на въпрос, зададен му от народния представител Н.Христов: 

"Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно  прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното."

кръчмарско

мерси на Валя за което :)

София Филм Фест

Ето че стигнахме и до закриването на филм феста. Имаше много за гледане, макар че премиерите в Зала 1 изискваха известна доза търпение. Последните две, които аз хванах там - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (който не взе награда май само за най-дълго заглавие, а пък най би му прилягало) и "Призраците на Гоя" на Милош Форман имаха някакво плащещо сходство в продължителността и формалността си. Затова пък днес е ден на БАБА ЗУЛА - уъркшопът сутринта беше само тиизър, тихомълком завиждаме на щастливците, които имат билет за концерта довечера.
Всичко хубаво има неприятния навик да свършва - особено ако е фестивал. Но някои хубави неща пък се трансформират в други - през следващата седмица все още имаме възможност да гледаме филмите от феста в кината наоколо.

Легендата за водното конче

София Филм Фест е най-доброто време за гледане на холивудски продукции. И макар да отидохме на "Легенда за езерото" по случайност – оказа се, че сме подранили с една седмица за "Солино" - това не попречи да излезнем щастливи и окрилени, че една страхотна 3D анимация е прескочила телена ограда в езерото Лох Несс. И макар всичките персонажи да са типизирани дотолкова, че да не остава съмнение, че никой няма по-клепнали уши от рибаря Хюи и няма по-голям комплексар от военния командир, а главният протагонист над 10 г. е събирателен образ между Бандерас и Венсан Кассел. И всички ужасно се страят да говорят с много силет шотландски акцент. Но филмът е толкова очарователен, че всичко му се разминава. Най-малкото заради безумните звуци, които издава новоизлюпеното легендарно чудовище можем да простим почти каквото и да е. По детски завладяваща приказка с най-чаровното компютърно създание откакто Ститч изобразяваше Годзила.

рекламни послания

Те печатат Вашите мечти...
Виждам го като tagline на бъдеща холивудска продукция. Beware!
(сценарият ще бъде добавен на по-късен етап:)

3ти март

честит празник на всички, които напоследък се чувстват все повече така.

no way или иначе казано -- the highway

Поради смяна в плана и разни други али-бали, ми се наложи да се прибирам с автобуса в 3 и 30 на трети март. Мисля, че толкова дълго не съм пътувала през последните няколко години, с изключение на едно злощастно возене с Комета бус или нещо от тоя сорт, който се комети тогава стабилно четири часа преди да се разбие на Ябланица. После чакахме безутешно някакъв хелеев автобус да дойде да си ни прибере.
След затвярянето за ремонт на тунелите по магистралата Варна-София (ей тия, който са на около час преди София и чиито имена не благоволих да запомня), пътуването се превръща в тънтуркане със средновековна скорост. Интересно е как имаме две-три мнзначителни магистрали, но не можем да се справим дори и с тях. Интересен е също и начинът, по който разни чичковци полицайковци се (не)опитват почти да въведат някакъв ред в преминаването.
Сцената беше толкова по холивудски, че за момент се усъмних че Харисън Форд ще изскочи от някъде, профучавайки по тавана на нещастния ни Етап с лада или москвич, изобщо нещо пост-апокалиптично и ще зачезне в мъглата на тунела пред нас, който ще избухне с гръм и трясък, стряскайки зачетената в Космо жена пред мен, която пък от своя страна ще каже нещо от типа на "Господи, пиратки ли фърлят пак???" и тн, и тн.
Няма нужда да вадя тарото или телескопа, за да предвидя подобни пътувания за всички, решили се да яхат не-превозни средства около всички малко по-големи празници през следващите няколко месеца.
Запасете се с разумно количество вода, тениски и чисти чорапи!
И граждани! Пътувайте рано сутрин ;)

in principia erat

Отдавна ни се искаше да отделим малко място за всички онези глупости, които изникват като грешки на езика, главата и прочие части на тялото. Та-дам! - ето ги вдясно. За съжаление обаче не знам, как добавя коментари към списъка (ако някой знае, моля, хелп), но само ще се радваме, ако имате идеи, коментари или допълнения - пишете тук някъде или на мейла, ще ни бъде много интересно.

javier adentro

Първата препратка към Хавиер Бардем е прясно спечеленият Оскар (и абсолютно заслужен, честито) за ролята на безстрастния Антон Сигурх, пътешестващ около границата с Мексико с непоклатими принципи и кислородна бутилка в "Няма място за старите кучета". Мненията за филма, нормално за продукция на братята Коен, са раздвоени, но, противно на Програмата, аз го препоръчвам - на любителите на черния хумор, анестезираното течение на времето на филмите за дивото Мексико и, разбира се, плащещия талант за превъплъщение на Бардем.

Персонажите на Бардем продължават да витаят в главата ви като тексаска мараня - макар и с едно и също лице, премрежващи се, но абсолютно невъзможно да бъдат сляти един с друг. Образите, които избира Хавиер Бардем, са крайни, ярки и абсолютно различаващи се. От неустоимата влюбена усмивка в "Между краката" - трябва да признаем, че като секс-маниак е доста по-симпатичен отколкото като маниак убиец - до наполовина парализирания полицай-баскетболист с инвалидна количка в "Жива плът", донеслия му международна известност писател-хомосексуалист Рейналдо Аренас или неподвижния, но летящ в душата си борещ се за смърт Рамон Сампедро в "Морето в мен".

Биографията му (в която се разрових след похода до ЕБКЦ, още под харизмата на Хавиер - Орийя, Бардем - знае ли човек?), освен връзката с Пенелопе Крус, за която можем само да му завидим, ни показва филми, които не отвличат вниманието с грим, костюми или прочие сценографско изобилие. Основно съвременни драми на брилянтни режисьори (от Алмодовар и Мануел Перейра до Малкович и Милош Форман), филмите на Бардем не прикриват с нищо, оставяйки актьора на преден план, гол, само със таланта си и способноста си да се слее с персонажа.

За Бардем се говори, че не играе един и същ типаж два пъти. Но в екипа на който и филм да видим името Хавиер Бардем, от екрана ни гледа Антон, Рамон, Раул, Давид, а Бардем го няма. Това, как испанецът напълно се разтваря в персонажите си, заслужава само хипнотизираното
ни внимание в екрана и аплодисменти. И Оскар.

.photo - property of the website it is linked to.

Сериалити

Сериалити #1

Veronica Mars

Нещо като симпатична и истински забавна версия на Нанси Дрю, Вероника Марс е сериалът, с който можете да преминете през тежките години на гимназията и уверено да продължите към колеж. Иронична, отмъстителна и доста заядлива, но пък с добро сърце, тази тийн-идолка изобщо не си губи времето, а помага на баща си в малкия семеен бизнес, като наместо с кукли, си играе на детектив. Независимо дали разследва убийството на най-добрата си приятелка, това кой е откраднал резултатите от пюрити теста или помага на гаджето си да избяга за южни страни с незаконното си бебе, В.М. е героиня/сериал, който не омръзва, макар на моменти да става по-бозав и от бразилска продукция.
Сериалът е особено популярен с поп-културните си препратки, или иначе казано, ако искате да обогатите общата си култура по американистика, гледайте го с епизоден гайд. Може и с Кола.

Сериалити #2
Life as We Know It

Да си призная честно, гледах този сериал заради симпатичното присъствие на Крис Лолъл, но да кастнат като негова приятелка Кели Озбърн, оглавява моята класация за лоши избори, някъде между музикалния дебют на Парис Хилтън и кроковете с пух. Като цяло, действието се развива в една гимназия и изглежда, като да е писано от гимназисти (отчаяни, навлизащи в пубертета гимназисти, които са печатали между стискането на пъпките си и опитите за декриптиране на порно канала.) Иначе историята е класика от US тийн проблеми: родителите на Дино се карат, защото мамйка му спи с треньора му по хокей; Бен е влюбен до уши в учителката си по Литература (ей тука просто, Господ ми е свидетел, че това не може да ти се случи в БГ училище), а после и тя в него; а героят на Крис, е, хм, той си има достатъчно проблеми с мис Озбърн, като възлюбена. Е, както казват, всеки с проблемите си...

Сериалити #3
Grey’s Anatomy

... а в Анатомията на Грей, те са всичко, освен малко. Историята, или по-скоро историите се въртят около любовните животи на главните или не чак толкова главните герои, които страдат и запиват по баровете (в след-работно време), но никога не се прибират сами. Приятното е, че, колкото и каталогови да изглеждат персонажите, ни е спестено голямото въздишане, като всеки от тях има по един чувал недостатъци и чапатости. Един от онези приятни сериали, които ни напомнят, че няма нужда да си идеален, за да намериш някой equally не-идеален за себе си. Стига да съумееш да го задържиш. Всичко това идва с голяма доза кървища, лекарски морал и сифилиптични мед. сестри.
Seriously?

Сериалити #4
Wonderfalls

От създателя на Dead Like Me и Pushing Daisies, за които ще говоря след малко, Браян Фулър (мн мразя да изписвам не-кирилица-friendly имена на кирилица). Главната героиня Джей е изживяваща-кризата-на-двайсетте симпатична, потъваща в сарказма си продавачка в магазин за сувенири, с диплома по философия от Brown, на която й го говорят. Но не звездите, а разни фигурки на животни. Общо взето й предават двусмислени послания, следвайки които тя помага на разни хора, докато се бори с това да бъде полезна на себе си и да вземе живота си в ръце. Извънредно приятни и забавни включвания от симпатичния барман с вид на принц Charming и обърканото й семейство. Едно голямо „жалко” за това, че сериалът е оцелял само един сезон.

Сериалити #5
Dead Like Me

Ако сте се чудили някога изобщо какво става с човек, когато е в късен пубертет, но наместо в университет, ходи на работа, то този сериал изкрещява отговора в лицето ви – бива смазан от летяща тоалетна чиния от космически кораб през обедната почивка. Това обаче не е всичко, следва след-живота или иначе казано афтърлайфът, който през погледа на Джордж(ия) не е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Или иначе казано, тя се превръща в grim reaper и помага на хората да умрат по-приятно, като отделя душите им, мигове преди смъртта. Черният хумор, проблемното семейство и още по-големият проблем да бъдеш себе си, макар и някой друг, са гарантирани. Вероятно един от най-любимите ми сериали 
П.С.: Вероятно филм през Юли.

Phear, ще има и още...

All images are property of the websites they are linked to.

Movies

Реших да попрактикувам малко InDesign, така че този пост изглежда така:

съконспиратори #1

Позволяваме си да поставим началото на (поредната) нова тема, а именно "съконспиратори", в която волни и неволни хора ще ни пишат някакви неща и ние ще имаме честта да ги публикуваме. Тази седмица това са Ники Илиева и Тони Гривекова от 8ми клас на Първа Частна Математическа Гимназия с тяхната статия за стрийт културата, а именно:

Стрийт културата - един различен поглед над София

Срещаме се с Георги Енчев - Гоош в залата на Street Dance School The Center – София, пълна с танцуващи млади хора, очакващи началото на поредната тренировка. Някои танцуват, други седят на диван,над който се разполагат множеството награди от първенства и състезания. Музиката е на максимум, а настроението още по-приповдигнато. Гоош е основателят на една от първите формации по street танци в България. През 2002 полага началото на танцово студио, без дори да подозира до каква степен ще се разрасне неговата идея.
Street танците са важна част от Street културата. В България има много таланти и хора, които се грижат за тяхното развитие. Училището за млади танцьори, основано от Гоош, се намира във Варна, но има клон и в София. Много скоро и други големи градове ще бъдат поле за изява на младежи с танцов потенциал.
Едни от най-запалените танцьори от София са Лили Луис Солано и Мария Дамян. Лили се занимава с този вид танци от 2 години, а Мария от 2 месеца. И двете казват, че танците за тях са начин на живот и внасят радостта в живота им. “Аз много интересно научих за The Center”-разказва Лили.”Търсех такива танци и един ден докато слизах от автобуса с приятели видях един билборд и толкова се зарадвах, че за малко да падна. Веднага се обадих на Гоош и започнах да танцувам.”
За последните години Гоош и неговите танцьори са спечелили много награди от едни от най-големите състезания в страната и чужбина. Например световните първенства в Бремен през 2005 и 2006г. През 2006 те стават седемнадесети измежду 3750 състезатели от 43 страни. Същата година печелят трето място на “Hip-hop International Open” в Италия,а през 2007г. в Германия се класират на два четвърт-финала. Благодарение на тях България се нареди сред най-добрите в street стила.
Гоош казва, че street културата го вдъхновява за хореографията. „За мен улицата е място, откъдето черпя вдъхновение. Това, което ми се случва, това, което виждам или чувам на улицата, ме вдъхновява да направя танц”, обяснява той. “Занимавам се от 15 години. “-разказва ни Гоош, “Аз съм от Каварна и там бяха първите ми стъпки като хореограф и танцьор. Зарибих се от един клип на MC Hammer и филмът Breakdance. После започнаха да ме теглят повече хореографиите.” Той добавя още, че постепенно е открил своята собствена версия за движението и танца, а когато започнал да се занимава сериозно, пускал обяви и хората идвали.

Графитите добиват популярност в САЩ през 60-те и 70-те години на 20 век, като форма на социален протест и начин за маркиране на територия. Те са и един от елементите на хип-хоп културата. През 80-те години изкуството се популяризира и в Европа, а през 90-те години вече е факт и в България и набира все повече и повече почитатели на спрея.
Стефан Борисов, ученик от осми клас, рисува графити в малкото си свободно време. Негови любими стилове са Wild и Semi-Wild. Те се характеризират с по-динамични букви, отколкото в обикновения стил, които се преливат една в друга по различни начини. „Рисувам графити от три години. Събираме се доста хора, купуваме спрейове от Graffiti Workshop, а от там се качваме на автобуса и драскаме където ни хареса. Защо ли – защото ми харесва, отпускам се и създавам нещо ново и хубаво.”, разказва ни Стефан. Според него графити-изкуството определено набира скорост, но все още много хора го намират за „безмислена драсканица, безцелно боядисване”.
През последните 3-4 години графитите активно се позиционират в публичното пространство. Те са неразделна част от street културата, макар и често да се подценяват поради местата, на които са нарисувани – подлези, изоставени сгради, гари. Основно рисуването на графити е занимание на тийнейджърите и младежите.
Стефан е и запален скейтобордист. Започнал заради това, че много хора го правели, „комерсиализация – това е причината. Всички караха и реших и аз да се пробвам. Хареса ми и продължих ”. За разлика от рисуването на графити, Стефан кара скейт от значително по-малко време – шест месеца, но този период от време е напълно достатъчен за начинаещ скейтър, имащ амбиции да стане много добър и да заслужи спонстворство от чуждестранна фирма. Скоро обществото на скейтърите беше лишено от единственото място, където могат да карат, поради строежа на метростанция. Те обаче не се отказват, продължават да търсят правата си и се надяват, че съвсем скоро мечтания столичен скейтпарк ще бъде построен.

Гоош и неговoто танцово студио ще продължат да представят страната ни достойно сред голямата международна конкуренция. A Стефан и всички фенове на графити изкуството ще се погрижат уличните шедьоври в столицата да се множат. За скейтърите пък остава надеждата за скорошно отваряне на софийски скейтпарк,но дори това да не стане скоро, можем да бъдем сигурни, че скейтовете им няма да хванат прах.

впечатления #1

Похвално за всички умни хора от Общината или там, които са отговорни за това, че най-накрая безумните надписи Keep the child са заменени с доста по-подходящите Save the child.
Мили граждани, вече няма нужда да абортирате високата скорост, достатъчно е просто да намалите!
Весела вечер от мен :)

Как да си направим чийзбургер в домашни условия?

Посвещава се на всички антиглобалисти с нежни сърца и празни стомаси, на които се налага да се крият зад гангстерски маски при всеки поход до McDonald’s, за да избегнат разконспириране. Добра новина – вече не е нужно! Може да си приготвите мечтания фаст фуд и вкъщи.


Рецепта за приготване на чийзбургер в домашни условия:

Взимате това-онова, а именно:

1. половин топче тоалетна хартия с пеперудки (може и с охлювчета или рапанчета); изрежете ноктите на домашния си любимец (рецепта за филе о фиш ще опишем в следващия брой), изберете трите най-апетитни и смелете с малко хрян или черен пипер по желание. Добре е да разполагате с водни боички „Дъга”, но ако нямате – не се отчайвайте, винаги можете да накиснете тоалетната хартия с червения пеньоар на баба си (с Ariel Color, за не повече от 15 мин.).

2. Разбъркайте всичко, докато се получи хомогенна смес. Добавете пластилин на око (или на вкус). Също така и утайка от Нова Бразилия – каймата е почти готова! Оставяме да престои, докато подготвяме останалите ингредиенти.

3. Вземете 50 гр. кашкавал за 39 стотинки. Изрежете равен квадрат (идея:можете да си помагате с транспортир и линийка от 20 см. с малката русалка) и го боядисайте с боичка PANTONE 15-1150 Cheddar Cheese TP. Изчакайте да изсъхне. Ако не сте доволни от резултата, залейте със сода каустик и сложете за 15 мин. в микровълновата на съседите за добиване на пластмасов гланц и желана плътност.

4. Маруля. Разбираме, че е зима и марули трудно се намират. Бързаме да успокоим нашите читатели: те няма да са ни необходими! Абсолютно достатъчно ще бъде да изрежете ветриловидна форма от гланцирано блокче, да я накиснете с „Тест” и да я набухнете в микровълновата (обещайте на съседите да ги почерпите, за да не се цупят). Този завършек ще придаде автетичен бръчкав вид и стайна температура.

5. Питката. Издебнете кога съседите ще правят прощъпулник на детето си. Откраднете (бел.ред. вземете на заем) питката, скрийте я известно време под кучето си. Сега тя е мека, топла и готова за употреба.

6. Сглобете елементите. Кисели краставички и кетчуп незабелязано вземете на заем от съседите, докато те са заети с търсенето на питката.

Поздравления! Вие направихте чийзбургер!
Ако не искате да минавате през всичко това още веднъж, адресите на най-близкия McDonald’s и магазин за карнавални костюми можете да откриете в Golden Pages.

Пожелаваме ви добър апетит! А на съседите - успех!

Някои любими места в Пловдив

Докато си стягам багажа (засега фигуративно, но надявам се след малко вече и наистина) за Пловдив, където не съм се прибирала, о ужас, май вече от около половин година, започваха да ми идват наум любими места, закътани и не толкова, на които май имам навика да се връщам там. За меланхолични разходки, малко inside knowledge или просто за първо запознанство с града на тепетата:

- Букиниста отляво на пешеходния мост -

Място, покрай което се минава сутринта на път към центъра. Докато вървите забързано, погледът неизбежно спира върху наредените върху плочките купчини стари книги, предимно руски и предимно дебели. Зад тях е витрината на малко букинистично магазинче, пълно с раздърпани фолианти и висящи тук-там странно ушити китайски плюшени играчки с тъжно-учудени муцуни. Посредата - продавачът, леко кривоглед, с дебели очила и големи черни мустаци.
Минутата, за която сте спряли, за да хвърлите око на дебелите речници на плочките, са достатъчни, за да ви заговори. През следващите пет минути ще ви разкаже за новите си стари постъпления, ще провери, къде и кога може да намери, каквото ви трябва (най-вероятно ще има решение) и ще ви сподели за турчина от съседния магазин, който има оригинално издание на Вазов от еей-коя година. Ще ви говори радушно, като на стар познат, и доверително, разказвайки малки книжни тайни, като на дългоочакван любим клиент, който отдавна не е идвал. Дори да не си купите нито един от дебелите речници, си заслужава.

- Индийския магазин срещу аптека "Марица" -

Малко по-надолу, по пътя към подлеза и малката главна, вдясно срещу един от ключовите пловдивски ориентири "аптекамарица", се намира магазинът за евтини и пъстри парченца добро настроение, по съвместителство също така индийски дрехи. По сравнение със столичните, магазинът със слоновете над входа и лъскавеещото название "Incredible !ndia" е съвсем евтин и с богат избор на цветни поли и тежки медни гривни. Ако имате слабост към етно стила, в него винаги ще намерите нещо, което да искате да отнесете със себе си, дали ще е тюкюазен шал с мъниста или инкрустиран с перламутър джобен пепелник - няма значение, джобът ви ще е приятно стоплен от удачната покупка.
И макар и да се разраства постепенно в посока на заплашително звучащата дума "бизнес", магазинът със слоновете за учудване засега запазва предишната си атмосфера. Пожелаваме му го и занапред.

- Пътеката на Альоша -

Една добра разходка за средата на деня е традиционният бунарджик, или просто Альошата, но не по обиколния си път, неизбежна съдба на майките с детски колички. Обикаляме откъм хотел Лайпциг и сладкарница "Стената" с легендарните мелби, и покрай чешмата и паметника на Левски започваме изкачването по стръмната пътечка. След две минути катерене в храсти току изниква на неочаквани места панорама на града, все по-широка и по-широка, докато, когато за пореден път сте се залутали в храстите, изведнъж стигате до върха. Вече имате нещо партизанско и общо с изрисувания с графити каменен човек с шмайзер. На изкачване пътеката ще ви се струва поне два пъти по-стръмна, но и два-пъти по изненадваща.


- Club Lero -

Бар-ресторант, не евтин по пловдивски, но не и скъп по софийски мерки. Място, в което човек може да си почине и помисли, с кафе или лек обяд, преди да продължи да скитосва. Има хора, които биха го сметнали за прекалено лъскаво, но за мен това напълно се изкупва от гледката на центъра, олющените Хермеси с отчупени крилца на сандалите, червените барни столчета - и, привидната за такова централно заведение, но сладка посветеност - да знаеш къде е, да го намериш.
Намира се на новата главна, от лявата страна, ако се върви в посока да не казвам Макдоналдс, но бившето кино "Балкан" и сегашното "Бинго", веднага след стълбите със замечтания Мильо. Вход през магазина за козметика, със стъкления асансьор до предпоследния етаж. Вариантите са три - вътре на маси с дълги бели покривки сред поп-арт афиши, отвън на тясната тераска с високите столове или горе на покрива. Аз съм за белите Хермеси, стъклените масички и парапета, но това е частно и пристрастно мнение. Почти реклама.


- Кафе "Старинно" -

За чаша вино или джин в края на вечерта, когато небето полека-лека засивява, а краката са се наляли с топлата оловна умора на деня, се отбиваме в кафе "Старинно". Намира се до понеделник пазара, в края на стария град, на ул. Митрополит Панарет 1.
Закътано, с капещ покрив и от време на време меки акустични концерти - дървен уют и още едно временно "вкъщи" - а има ли други? - топъл завършек на бавния, разточително бавен Пловдивски ден.

диета на свещи

Като човек, прекарващ някакви минути в избиране на точния пакет желирани бонбони (не обичам зелените мечета :/), трябва да кажа, че съм изкушена от мисълта за плодови свещи. В смисъл, такива, които миришат на плодове. За жалост те ме карат да огладнявам. Ама направо изпитвам неистов глад. В някакъв момент притежавах шоколадова. Беше истинско мъчение! Can you imagine, бе?
В този ред на мисли, аз искам свещена диета. Искам някой да измисли засищащи свещи. Би било чудесно! Представете си: "Какво има за вечеря?", "Пиле с ориз -- 15 см или 10 см [фитил]искаш?"
За мен лично -- една плодова салата, моля :)
А сега отивам да си запаля едно кафе...

New Year, new budget

Теоретичен бюджет за посрещане на новата 2008 година в Москва:

Приготвяне на app. 0,5 кг. салатки на човек (including but not limited to винегрет, оливье (aka руска салата), селедка под шубой и проч.), продукти закупени от кварталния г_ипермаркет - $20
"Советское шампанское", 1 бут. - $3
1 пътуване с метро до станция Китай-Город (с цел посещаване на Червения площад, подскачане с тълпата и смирено слушане на речта на имп...пардон, президента) - $0.68
Преминаване през първи кордон полиция, не пускащи на червения площад "по нареждане" - $10
Преминаване през втори кордон полиция, не пускащи "тъй като червеният площад е препълнен" - $30
Вход в средностатистически московски клуб, i.e. Китайский летчик Джао Да (без куверт) - $40
1 салатка, 3 водки, 3 сока, 1 калуа и 1 невъзможно невкусно Тодди - $50
И ако направите грешката да излезнете от клуба преди отварянето на метрото...
Частно "такси" - първата спряла кола, която да ви закара до вкъщи, предвид Нова Година, с пазарлък - $40
Вход за клуб, ресторант или трамвай-кръчма в 4 сутринта - $40
плюс
Чайче и пастичка в очакване на отваряне на метрото - $10
плюс
1 пътуване с метро от станция Китай-Город с повишените цени (ЧНГ!) - $0,76

ИТОГО: $174,44 per person per night

С Новым Годом!