понеделник, 31 декември 2007 г.

I Am Legend... Not

Уил Смит е легенда, както биха казали в анонс по Нова Телевизия, но определено няма да остане в историята, като такава, заради Аз съм легенда. Ако в Мъже в черно, Аз робота и Лоши момчета той беше разтоварващо забавен, в Аз съм легенда репликите му, макар и да не се събират на повече от три печатни страници, са абсурдно-мелодраматични.
Филмът е базиран на едноименния роман на Ричард Матесън, чиито сюжет обаче звучи доста по-смислено. Тук Уили се превъплъщава в Робърт Невил, американски военен, учен, появяващ се на корицата на Time, изобщо, герой на новото време, също и последният оцелял след quasi-апокалипсис през 2009. Вирус, който в началото, както ни обяснява Ема Томпсън, е бил the ultimate cure срещу рак, е мутирал, разпространявайки се из целия свят и превръщайки хората в нещо средно между зомбитата от HMM3 и Ам-Гъл от екранизацията на LOTR, с някакви препратки към 28 дни по-късно. Въпросните т.нар. "dark-seekers" имат подозрително прозрачна кожа, радост за всеки студент по медицина, никаква коса (тъйкато им пада от вируса), се крият по тъмни местенца и чакат да падне мрака. Тогава те бродят и си търсят чия кръв да изпият.
Самият Ричард обаче си има къща, която, за разлика от всичко наоколо, е устояла на времето и тн, където той има невнятни запаси от консерви, но все пак броди денем из Манхатън, като обстрелва еленчета и сърнички (PETA call!!). А, да. Той не се разделя с вярната си немска овчарка Саманта, която му е подарена от малката му дъщеричка преди тя да се качи с майка си на хеликоптер, който трябва да ги закара до safer ground.
През 2013 единствените оцелели неща, освен Ричард-Уили, са една в-идиотека, пълна с манекени, с които той си "говори" (има опити за философия в стил „какъв е смисълът на живота за последния човек на земята?”. Неуспешни), туби с неизвестна прозрачна течност (светена вода???), които той щедро разлива по стъпалата на къщата си, мн плъхове (как, като няма хора?), яйца и бекон (доказателство, че в днешно време нищо не се разваля и нищо не е органично, колкото и да ни лъжат ), който той си пази за специални случаи.
Забравих да спомена, че героят на Уил има лаборатория в мазето си, на която и Декстър би завидял, в която той разработва лек срещу странния вирус. Тестовете се провеждат върху плъхове и заловени от него зомбита.
Тук вече има наченки на сюжет, но не за дълго: когато той пленява поредното зомби, 18-годишно момиче, друго зомби се излага на светлината, за да изреве по него. Това озадачава и зрителя, и самия герой, който по-късно заявява пред екрана на компютъра си, че това поведение е нетипично за dark-seeker-ите, но в последствие решава, че не е било нищо важно.
Обаче зомбитата решават да му го върнат, като местят един от манекените му и по този начин му устройват клопка. След известни перипетии Сам е заразена, след като му помага да се измъкне, а козината й започва да пада и той я удушава.
После се опитва да извърши терористичен акт в стил камикадзе. Спасен е от Ана, която е чула неговото радио съобщение, че той е последният оцелял и си търси сродна душа. На нея пък Бог й е казал да си пусне радиото. Бог също й е казал, че във Върмонт има лагер на още оцелели. И изобщо, докато тя предава божиите послания, малкият Итън, с който тя се е появила гледа Шрек, а Ричард рецитира репликите. Пред зрителя се разкрива холивудска пасторална сцена, в която Р-У образова музикално Ана с Боб Марли, който също е легенда (те имат толкова много общо помежду си!). За жалост обаче зомбитата са ги проследили от предишната вечер и идват да им отмъстят, като Баш-Зомбито е начело (помните ли го, оня, който се излага на слънце?). Те барикадират къщата, а Р-У се бие героично с тях и в крайна сметка всички се оказват в мазето, където той вижда, че най-накрая е успял да открие лек, защото пленената се е „очовечила”, но! зомбитата прииждат, като турски орди към Шипка и той крие Ана и Итън в отвор, който супер мн прилича на пещ за хляб, затваря ги там с епруветка с кръв, която носи лекът и се камикадзира барабар със сите зомбита в мазето.
По-късно виждаме Ана и Итън, които са стигнали до заветното село в планината и нейният глас ни разказва как благодарение на него са спасили човечеството. Амин!
Най-впечатляващата част от филма е безлюдният Манхатън. Още по-впечатляващо обаче е, че това безобразие е струвало 150 милиона долара.

За 50 долара две боливийски деца могат да се хранят в продължение на 100 дни на училище (по 25 цента на ден на дете за обяд). И имайки пред вид, че за голяма част от тези деца това е единствената храна, която консумират на ден, както се казва – смятайте.

неделя, 16 декември 2007 г.

За гледането на Нова Телевизия

И така, този мой пост ден преди сесията ми е провокиран не от излишък на време, а от това, че когато слязох да си купя вода (и мн ясно пит бул:)), в стола бяха пуснали Нова Телевизия.
За десетте минути, които прекарах там в преживяне на броколи, чух следните неща, цитатите са по спомен... доста ярък обаче:

"Уаят Ърп: Дивотията не е вече опасна само по софийските улици, в Уаят Ърп ще видите колко по-опасна е била дивотията отдавна в Запада."

"Полицейска академия: мн филми са класика, но това е една истинска класика."

Следва реклама на Островът на умопомрачението...

После някакъв мъж застава пред едно огледало, който си мие лицето? по гащи, миг по-късно напуска кадъра, следва вик, показват тоалетна чиния с небрежно хвърлена до нея кърпа (преобул се е, докато е клечал?)и voice-over "След употребата на тоалетна хартия "Белана", дори и най-меките неща ни се струват твърди".

Следва друга реклама с някакъв мъж по безумни чаршафени бели боксерки на сърчица, а под балкона му дузина жени пищят, като на концерт на Елвис, той си опъва ластика и следва нещо за големия му пакет... интернет услуги и ала-бала.
мисля, че в София гледах някъде билборд за пакета му?

В този момент аз (буквално) усетих как IQ-то ми пада поне с 1-1,5 и се прибрах в стаята. Където обаче се изкуших да погледна сайта на НТВ. Следващите откъси са от там :)

Пощальонът винаги звъни два пъти
Римейк на филма от 1946 г. със същото заглавие. Историята е за връзката между одърпан и занемарен скитник и съблазнителна жена, омъжена за собственик на ресторант.

Тема за разговор
Тя има всичко, което може да иска една млада омъжена жена от Юга: богатство, стабилност, силни семейни корени – до деня, в който вижда съпруга си да се целува с друга жена. Сега тя е готова да живее живота си по свои правила в тази интересна горчива комедия от сценариста, носител на Оскар, на „Телма и Луис”.
(Тривиа: кой е този известен сценарист :))

Холивудски ченгета
Харисън Форд и Джош Хартнет са двама неортодоксални детективи, разследващи убийство в тази напрегната екшън комедия на Рон Шелтън /сценарист и режисьор на „Бъл Дърам” и „Белите не могат да скачат”.

Наполеон и Жозефин
В тази вълнуваща епична истинска история, любовта между най-могъщия човек в света и жената, завладяла сърцето му, решава съдбата на западната цивилизация.
(това, колкото повече го чета, толкова повече се обърквам)

неделя, 2 декември 2007 г.

Нашествието на Nokia

Всичко започна много невинно - с билети за поредния зомби блокбастър, на който да отидем с Божо, 6-ти ред в Cinemax и една паднала космическа совалка. В момента, в който совалката се разби на екрана, започнахме да подозираме, че 6/10 на IMDB не е случайност.

След два часа евтини ефекти, лоша игра, повръщане в лицето на Никол Кидман, адреналинова инжекция в сърцето на същата, направена от 7-годишно хлапе с три ката спирала на миглите, но без хумора на Тарантино, и викове на героите, прибирани от извънземните зомбита на чист руски език "Фашисты! это вам не Германия!" (въобще във филма има подозрително много руснаци с унгарски имена) - и това са само някои от прелестите - се чудя, как стигнахме дотук.

Първото ни предположение беше, че сценарият е писан от жена на средна възраст след тежък развод. С руснак. Един от отговорите може да бъде подсказан от това, че основната сюжетна линия на филма е пиенето на Mountain Dew и Pepsi (20 секунди екранно време всяко), гугълването на въпроси за световните проблеми на MacBook и особено изпращането на видео съобщения по Nokia. (в сублимните моменти, спасявайки се от запалена кола и обкръжена от 15 флегматични, но целенасочени извънземни зомбита, Никол Кидман истерично крещи: "Get the phone!").

Всичко това е, общо взето, тъжно. Не знам, колко пари са получили неприятно учудилата ме австралийка и последният 007 от финландския концерн, но по-добре да са доста. И сигурно ще са още повече във втората част, където вече няма да чуваме "Get the phone!", а с премерен глас и дикция: "Get me my Nokia 4516, only $359,99".

вторник, 27 ноември 2007 г.

theme song

Yeeeey...
Your Theme Song:


"Creep" - Radiohead



'What is your theme song?' at QuizGalaxy.com


Ани?

понеделник, 26 ноември 2007 г.

раздаване на кралството


Този път някаква част се пада на този, който ми донесе ето този красавец в дясно :)
За жалост точно тези модели на моторола не се изнасят към Европа (или поне ги има май само в Англия), като обаче се радват на завидна популярност в САЩ. Sidekick Slide е си има QWERTY keyboard, QVGA 320 x 240 пиксела дисплей и 1.3mp камерка, за жалост без светкавица. Плъзгащото се капаче предотвратява инцидентното набиране на някакви номера (нещо, което ми се случва постоянно...) и си има всякакви модерности, като инсталирани AOL, Yahoo!, MSN и ICQ... дежурните плеъри, игри и занимавки. Освен това новият Slide е по-малък от досегашните Sidekick модели и удобно може да бъде мушнат в джоба.
Всъщност дотук хваленият телефон има неприятния бъг да се саморестартира понякога при слайдване. Let the power be with Motorola и те да си се погрижат за това, а аз мога само да се надявам, че дядо Коледа ще бъде тъй добър да ми донесе единд Sidekicker... няма нужда да е Slide точно... аз и на LX (3.0-инчов WQVGA дисплей,240 x 400 пиксела, 1.3 mp камера със светкавица!) ще се зарадвам, обещавам :/

Та така, за повече информация можете да погледнете сайта на T-Mobile.

А аз мисля да сядам да пиша писмо до добрия старец и до всякаквите му там мили джуджковци и джуджанки:)

вторник, 6 ноември 2007 г.

What to ____ or not in London

Бях за една седмица до Лондон за ваканцията и реших поне фрагментарно да споделя някакви впечатления (освен, че съм се снимала с Джони Деп и Фидел Кастро…малко восъчни, но много убедителни), докато не съм ги разпиляла съвсем.

EAT

Pret à manger стана любимото ми място за сандвичи. Вкусно, прясно приготвено, с достоен избор от вегетарианско – и забавни коментари и бележки навсякъде. Препоръчвам.

Papageno – кичозен ресторант някъде по Strand (колко е хубаво човек да играе Монопол – улиците звучат толкова познато). Злато и кадифе навсякъде, претрупано с барокови фрески, картини, театрални маски. Като добавим, че при всичко това звучи и опера, не е много ясно, как сред целия този претрупан разкош остава място за посетители. Но ако остане – бързайте да го заемете, хаосът на Декамерон на живо си заслужава.

DRINK

Не пийте бира. Единствената добра английска бира е немската. Даже прословутият ale е толкова блудкав, че не ми се говори.

Smoothies. Мммм…

Чай. За мен като любител на чая, честно казано… чай като чай. Ароматизиран. Сигурно просто не съм попаднала на правилния, но нищо особено. С коняк става.

LIVE

Все пак не мога да проумея, как може англичаните още да не са открили топлата вода – имат по два отделни крана за гореща и студена, не смесват. Как при това да си вземеш нормален душ, за мен е загадка. Един от неприятните фактори през времето на острова.

TRAVEL

Какво може да се каже за една любов. Винаги е трудно. Особено за любов толкова искрена, страстна, ту появяваща се, ту изчезваща в далечината, червена и двуетажна… There are no words. Или има една – потегляме!

Oyster card. Рекламират я навсякъде, можете да си я купите в метрото (на което аз така и не се повозих, признавам си; е, мога и като сноб-московчанин да кажа, че ми е простено). С нея се пътува с автобус и метро повече от два пъти по-евтино.

четвъртък, 25 октомври 2007 г.

чакай да те... щрак

Тази събота авторките на този блог ще се посветят изключително на творене в приятелска атмосфера, а, надявам се, после и на доста чай :)
Става дума за инициативата на OpenFest 2007 и фондация "Отворени проекти", проектът SimpleStudio, чиито първи практически семинар ще се състои тази събота (27.10) в Червената къща, от 10.30 сутринта и живот и здраве, ще продължи около четири часа :)
За повече информация: http://simplestudio.org/seasons.php

А още по-живот и здраве, ще се строежим по-късно вечерта. :)

сряда, 24 октомври 2007 г.

What bottles are made of...

Да-да, тези пластмасовите, двулитровите. от които пием Каменица.. или в този случай по-скоро Шуменско.
Миналата седмица бяхме в завода на Карлсберг, та ни разрешиха да си вземем "само по едно". Сигурно са се притеснявали, че иначе момичетата веднага ще ги разграбят... ;Р
Сори за снимките, правени са с телефона.

вторник, 16 октомври 2007 г.

Inspired by Nixonixo

Вдъхновено от Евстати и Архимед и (или въпреки) лекция по Политики на Европа.


Вегетарианец в месокомбинат

Миналата седмица се разходих до "Карол-Фернандес Мийт". Четири етажа шунки, луканки, салами, най-разнообрзни старци, включително Бански, и младежи, включително на работа. И аз, дето не ям почти нищо от това. Може би ако изключим младежите.

понеделник, 15 октомври 2007 г.

Blog Action Day... да, и тук

Преди няколко дни някакъв случаен човек в стаята ни попита моята съквартирантка усеща ли глобалното затопляне, като не ни пускат парното. Тя каза, че глобално затопляне няма. И не, не се шегуваше.

И така, честит Blog Action Day на всички, които смятат, че с планетата всичко си е ок и няма какво толкова да се притесняваме.

А междувременно, ей така, не защото може да "повредим" природата, а защото е по-яко, нека си сложим по една енергоспестяваща крушка на лампите, да изхвърляме фасовете във фас-кошчетата, да не ползваме найлоновите торбички в магазините (опцията лична пазарска чанта, освен всичко друго, е и доста на мода напоследък) и да вървим по-често. А ако засадите някое цветенце в градинката пред блока или просто я изчистите, може и да не ви похвалят, но със сигурност, ако не друго, то поне гледката от терасата ви ще е по-хубава.

И, да, в София през август се дишаше по-леко.
Bloggers Unite - Blog Action Day

петък, 12 октомври 2007 г.

чергило за екран #1

снощната липса на интернет в общежитията роди няколко добри идеи, споделям сега една от тях. а именно - чергилата за екран собствено производство. няма да слагам някакви срокове, в които да бъдат публикувани нови чергила, нито пък ще ги обрамчвам с някакви обяснения. най-общо това ще са тапети, заснети от мен или някой друг в някакво чекмедже. и май това ще ни е обединяващия елемент :)
дерзайте, ето първото.

четвъртък, 11 октомври 2007 г.

За лингвистиката и истините в живота

Тази вечер със съквартирантката ми, след дневната доза South Park, обсъждахме няколко снимки, за която тя (Рамона следва журналистика) трябваше да напише коментари. На една от снимките имаше изобразени двама размазани черно-бели американски учени, съсредоточено бърникащи със сито в някакво блато. В базовата информация към снимката - достоверна или не - бе посочено, че събират информация за същество, наречено нещо като Big Loopy Doopy Doon, или във всеки случай със същата цветистост. След като гугъл отказа да отговаря на глупави въпроси, ние решихме, че въпросните същества са изтрити от всички архиви, защото са измряли, тъй като не са могли да произнасят собственото си име и затова не са могли да се извикат едно друго, за да се чифтосат.
ВНИМАВАЙТЕ когато избирате имена. Може да свърши тъжно.

сряда, 10 октомври 2007 г.

първи малко по-нормален пост

след кратка схватка с блогър, кодове и някакви тапети за блог, вече и ние сме готови да щурмуваме със завиден ентусиазъм интернет пространството.
в такъв смисъл, в този си ПМПНП ще обясня, че току-що си изядох двете "топчици" ориз със зеленчуци и парчето паниран кашкавал от стола и съм готова за нови подвизи, като например, да ида на лекция по теория на театъра или нещо от този род.

айде, до после, а м/увременно: обичайте се, обличайте се, пийте и отделяйте течности :)

вторник, 9 октомври 2007 г.

прати ми я тая снимка, аз имам време довечера след 12, примерно и мога да си поиграя с template-то :)
също и ако имаш някакви предпочитания за цветове, че това зелено мн съм го натровила нещо :)
така, да видим, дали мога да пиша и аз :)

понеделник, 8 октомври 2007 г.

proba?!??!