сряда, 5 март 2008 г.

3ти март


честит празник на всички, които напоследък се чувстват все повече така.

вторник, 4 март 2008 г.

no way или иначе казано -- the highway

Поради смяна в плана и разни други али-бали, ми се наложи да се прибирам с автобуса в 3 и 30 на трети март. Мисля, че толкова дълго не съм пътувала през последните няколко години, с изключение на едно злощастно возене с Комета бус или нещо от тоя сорт, който се комети тогава стабилно четири часа преди да се разбие на Ябланица. После чакахме безутешно някакъв хелеев автобус да дойде да си ни прибере.
След затвярянето за ремонт на тунелите по магистралата Варна-София (ей тия, който са на около час преди София и чиито имена не благоволих да запомня), пътуването се превръща в тънтуркане със средновековна скорост. Интересно е как имаме две-три мнзначителни магистрали, но не можем да се справим дори и с тях. Интересен е също и начинът, по който разни чичковци полицайковци се (не)опитват почти да въведат някакъв ред в преминаването.
Сцената беше толкова по холивудски, че за момент се усъмних че Харисън Форд ще изскочи от някъде, профучавайки по тавана на нещастния ни Етап с лада или москвич, изобщо нещо пост-апокалиптично и ще зачезне в мъглата на тунела пред нас, който ще избухне с гръм и трясък, стряскайки зачетената в Космо жена пред мен, която пък от своя страна ще каже нещо от типа на "Господи, пиратки ли фърлят пак???" и тн, и тн.
Няма нужда да вадя тарото или телескопа, за да предвидя подобни пътувания за всички, решили се да яхат не-превозни средства около всички малко по-големи празници през следващите няколко месеца.
Запасете се с разумно количество вода, тениски и чисти чорапи!
И граждани! Пътувайте рано сутрин ;)