Докато си стягам багажа (засега фигуративно, но надявам се след малко вече и наистина) за Пловдив, където не съм се прибирала, о ужас, май вече от около половин година, започваха да ми идват наум любими места, закътани и не толкова, на които май имам навика да се връщам там. За меланхолични разходки, малко inside knowledge или просто за първо запознанство с града на тепетата:
- Букиниста отляво на пешеходния мост -
Място, покрай което се минава сутринта на път към центъра. Докато вървите забързано, погледът неизбежно спира върху наредените върху плочките купчини стари книги, предимно руски и предимно дебели. Зад тях е витрината на малко букинистично магазинче, пълно с раздърпани фолианти и висящи тук-там странно ушити китайски плюшени играчки с тъжно-учудени муцуни. Посредата - продавачът, леко кривоглед, с дебели очила и големи черни мустаци.
Минутата, за която сте спряли, за да хвърлите око на дебелите речници на плочките, са достатъчни, за да ви заговори. През следващите пет минути ще ви разкаже за новите си стари постъпления, ще провери, къде и кога може да намери, каквото ви трябва (най-вероятно ще има решение) и ще ви сподели за турчина от съседния магазин, който има оригинално издание на Вазов от еей-коя година. Ще ви говори радушно, като на стар познат, и доверително, разказвайки малки книжни тайни, като на дългоочакван любим клиент, който отдавна не е идвал. Дори да не си купите нито един от дебелите речници, си заслужава.
- Индийския магазин срещу аптека "Марица" -
Малко по-надолу, по пътя към подлеза и малката главна, вдясно срещу един от ключовите пловдивски ориентири "аптекамарица", се намира магазинът за евтини и пъстри парченца добро настроение, по съвместителство също така индийски дрехи. По сравнение със столичните, магазинът със слоновете над входа и лъскавеещото название "Incredible !ndia" е съвсем евтин и с богат избор на цветни поли и тежки медни гривни. Ако имате слабост към етно стила, в него винаги ще намерите нещо, което да искате да отнесете със себе си, дали ще е тюкюазен шал с мъниста или инкрустиран с перламутър джобен пепелник - няма значение, джобът ви ще е приятно стоплен от удачната покупка.
И макар и да се разраства постепенно в посока на заплашително звучащата дума "бизнес", магазинът със слоновете за учудване засега запазва предишната си атмосфера. Пожелаваме му го и занапред.
- Пътеката на Альоша -
Една добра разходка за средата на деня е традиционният бунарджик, или просто Альошата, но не по обиколния си път, неизбежна съдба на майките с детски колички. Обикаляме откъм хотел Лайпциг и сладкарница "Стената" с легендарните мелби, и покрай чешмата и паметника на Левски започваме изкачването по стръмната пътечка. След две минути катерене в храсти току изниква на неочаквани места панорама на града, все по-широка и по-широка, докато, когато за пореден път сте се залутали в храстите, изведнъж стигате до върха. Вече имате нещо партизанско и общо с изрисувания с графити каменен човек с шмайзер. На изкачване пътеката ще ви се струва поне два пъти по-стръмна, но и два-пъти по изненадваща.
- Club Lero -
Бар-ресторант, не евтин по пловдивски, но не и скъп по софийски мерки. Място, в което човек може да си почине и помисли, с кафе или лек обяд, преди да продължи да скитосва. Има хора, които биха го сметнали за прекалено лъскаво, но за мен това напълно се изкупва от гледката на центъра, олющените Хермеси с отчупени крилца на сандалите, червените барни столчета - и, привидната за такова централно заведение, но сладка посветеност - да знаеш къде е, да го намериш.
Намира се на новата главна, от лявата страна, ако се върви в посока да не казвам Макдоналдс, но бившето кино "Балкан" и сегашното "Бинго", веднага след стълбите със замечтания Мильо. Вход през магазина за козметика, със стъкления асансьор до предпоследния етаж. Вариантите са три - вътре на маси с дълги бели покривки сред поп-арт афиши, отвън на тясната тераска с високите столове или горе на покрива. Аз съм за белите Хермеси, стъклените масички и парапета, но това е частно и пристрастно мнение. Почти реклама.
- Кафе "Старинно" -
За чаша вино или джин в края на вечерта, когато небето полека-лека засивява, а краката са се наляли с топлата оловна умора на деня, се отбиваме в кафе "Старинно". Намира се до понеделник пазара, в края на стария град, на ул. Митрополит Панарет 1.
Закътано, с капещ покрив и от време на време меки акустични концерти - дървен уют и още едно временно "вкъщи" - а има ли други? - топъл завършек на бавния, разточително бавен Пловдивски ден.
събота, 19 януари 2008 г.
понеделник, 14 януари 2008 г.
диета на свещи
Като човек, прекарващ някакви минути в избиране на точния пакет желирани бонбони (не обичам зелените мечета :/), трябва да кажа, че съм изкушена от мисълта за плодови свещи. В смисъл, такива, които миришат на плодове. За жалост те ме карат да огладнявам. Ама направо изпитвам неистов глад. В някакъв момент притежавах шоколадова. Беше истинско мъчение! Can you imagine, бе?
В този ред на мисли, аз искам свещена диета. Искам някой да измисли засищащи свещи. Би било чудесно! Представете си: "Какво има за вечеря?", "Пиле с ориз -- 15 см или 10 см [фитил]искаш?"
За мен лично -- една плодова салата, моля :)
А сега отивам да си запаля едно кафе...
В този ред на мисли, аз искам свещена диета. Искам някой да измисли засищащи свещи. Би било чудесно! Представете си: "Какво има за вечеря?", "Пиле с ориз -- 15 см или 10 см [фитил]искаш?"
За мен лично -- една плодова салата, моля :)
А сега отивам да си запаля едно кафе...
вторник, 1 януари 2008 г.
New Year, new budget
Теоретичен бюджет за посрещане на новата 2008 година в Москва:
Приготвяне на app. 0,5 кг. салатки на човек (including but not limited to винегрет, оливье (aka руска салата), селедка под шубой и проч.), продукти закупени от кварталния г_ипермаркет - $20
"Советское шампанское", 1 бут. - $3
1 пътуване с метро до станция Китай-Город (с цел посещаване на Червения площад, подскачане с тълпата и смирено слушане на речта на имп...пардон, президента) - $0.68
Преминаване през първи кордон полиция, не пускащи на червения площад "по нареждане" - $10
Преминаване през втори кордон полиция, не пускащи "тъй като червеният площад е препълнен" - $30
Вход в средностатистически московски клуб, i.e. Китайский летчик Джао Да (без куверт) - $40
1 салатка, 3 водки, 3 сока, 1 калуа и 1 невъзможно невкусно Тодди - $50
И ако направите грешката да излезнете от клуба преди отварянето на метрото...
Частно "такси" - първата спряла кола, която да ви закара до вкъщи, предвид Нова Година, с пазарлък - $40
Вход за клуб, ресторант или трамвай-кръчма в 4 сутринта - $40
плюс
Чайче и пастичка в очакване на отваряне на метрото - $10
плюс
1 пътуване с метро от станция Китай-Город с повишените цени (ЧНГ!) - $0,76
ИТОГО: $174,44 per person per night
С Новым Годом!
Приготвяне на app. 0,5 кг. салатки на човек (including but not limited to винегрет, оливье (aka руска салата), селедка под шубой и проч.), продукти закупени от кварталния г_ипермаркет - $20
"Советское шампанское", 1 бут. - $3
1 пътуване с метро до станция Китай-Город (с цел посещаване на Червения площад, подскачане с тълпата и смирено слушане на речта на имп...пардон, президента) - $0.68
Преминаване през първи кордон полиция, не пускащи на червения площад "по нареждане" - $10
Преминаване през втори кордон полиция, не пускащи "тъй като червеният площад е препълнен" - $30
Вход в средностатистически московски клуб, i.e. Китайский летчик Джао Да (без куверт) - $40
1 салатка, 3 водки, 3 сока, 1 калуа и 1 невъзможно невкусно Тодди - $50
И ако направите грешката да излезнете от клуба преди отварянето на метрото...
Частно "такси" - първата спряла кола, която да ви закара до вкъщи, предвид Нова Година, с пазарлък - $40
Вход за клуб, ресторант или трамвай-кръчма в 4 сутринта - $40
плюс
Чайче и пастичка в очакване на отваряне на метрото - $10
плюс
1 пътуване с метро от станция Китай-Город с повишените цени (ЧНГ!) - $0,76
ИТОГО: $174,44 per person per night
С Новым Годом!
понеделник, 31 декември 2007 г.
I Am Legend... Not
Уил Смит е легенда, както биха казали в анонс по Нова Телевизия, но определено няма да остане в историята, като такава, заради Аз съм легенда. Ако в Мъже в черно, Аз робота и Лоши момчета той беше разтоварващо забавен, в Аз съм легенда репликите му, макар и да не се събират на повече от три печатни страници, са абсурдно-мелодраматични.
Филмът е базиран на едноименния роман на Ричард Матесън, чиито сюжет обаче звучи доста по-смислено. Тук Уили се превъплъщава в Робърт Невил, американски военен, учен, появяващ се на корицата на Time, изобщо, герой на новото време, също и последният оцелял след quasi-апокалипсис през 2009. Вирус, който в началото, както ни обяснява Ема Томпсън, е бил the ultimate cure срещу рак, е мутирал, разпространявайки се из целия свят и превръщайки хората в нещо средно между зомбитата от HMM3 и Ам-Гъл от екранизацията на LOTR, с някакви препратки към 28 дни по-късно. Въпросните т.нар. "dark-seekers" имат подозрително прозрачна кожа, радост за всеки студент по медицина, никаква коса (тъйкато им пада от вируса), се крият по тъмни местенца и чакат да падне мрака. Тогава те бродят и си търсят чия кръв да изпият.
Самият Ричард обаче си има къща, която, за разлика от всичко наоколо, е устояла на времето и тн, където той има невнятни запаси от консерви, но все пак броди денем из Манхатън, като обстрелва еленчета и сърнички (PETA call!!). А, да. Той не се разделя с вярната си немска овчарка Саманта, която му е подарена от малката му дъщеричка преди тя да се качи с майка си на хеликоптер, който трябва да ги закара до safer ground.
През 2013 единствените оцелели неща, освен Ричард-Уили, са една в-идиотека, пълна с манекени, с които той си "говори" (има опити за философия в стил „какъв е смисълът на живота за последния човек на земята?”. Неуспешни), туби с неизвестна прозрачна течност (светена вода???), които той щедро разлива по стъпалата на къщата си, мн плъхове (как, като няма хора?), яйца и бекон (доказателство, че в днешно време нищо не се разваля и нищо не е органично, колкото и да ни лъжат ), който той си пази за специални случаи.
Забравих да спомена, че героят на Уил има лаборатория в мазето си, на която и Декстър би завидял, в която той разработва лек срещу странния вирус. Тестовете се провеждат върху плъхове и заловени от него зомбита.
Тук вече има наченки на сюжет, но не за дълго: когато той пленява поредното зомби, 18-годишно момиче, друго зомби се излага на светлината, за да изреве по него. Това озадачава и зрителя, и самия герой, който по-късно заявява пред екрана на компютъра си, че това поведение е нетипично за dark-seeker-ите, но в последствие решава, че не е било нищо важно.
Обаче зомбитата решават да му го върнат, като местят един от манекените му и по този начин му устройват клопка. След известни перипетии Сам е заразена, след като му помага да се измъкне, а козината й започва да пада и той я удушава.
После се опитва да извърши терористичен акт в стил камикадзе. Спасен е от Ана, която е чула неговото радио съобщение, че той е последният оцелял и си търси сродна душа. На нея пък Бог й е казал да си пусне радиото. Бог също й е казал, че във Върмонт има лагер на още оцелели. И изобщо, докато тя предава божиите послания, малкият Итън, с който тя се е появила гледа Шрек, а Ричард рецитира репликите. Пред зрителя се разкрива холивудска пасторална сцена, в която Р-У образова музикално Ана с Боб Марли, който също е легенда (те имат толкова много общо помежду си!). За жалост обаче зомбитата са ги проследили от предишната вечер и идват да им отмъстят, като Баш-Зомбито е начело (помните ли го, оня, който се излага на слънце?). Те барикадират къщата, а Р-У се бие героично с тях и в крайна сметка всички се оказват в мазето, където той вижда, че най-накрая е успял да открие лек, защото пленената се е „очовечила”, но! зомбитата прииждат, като турски орди към Шипка и той крие Ана и Итън в отвор, който супер мн прилича на пещ за хляб, затваря ги там с епруветка с кръв, която носи лекът и се камикадзира барабар със сите зомбита в мазето.
По-късно виждаме Ана и Итън, които са стигнали до заветното село в планината и нейният глас ни разказва как благодарение на него са спасили човечеството. Амин!
Най-впечатляващата част от филма е безлюдният Манхатън. Още по-впечатляващо обаче е, че това безобразие е струвало 150 милиона долара.
За 50 долара две боливийски деца могат да се хранят в продължение на 100 дни на училище (по 25 цента на ден на дете за обяд). И имайки пред вид, че за голяма част от тези деца това е единствената храна, която консумират на ден, както се казва – смятайте.
Филмът е базиран на едноименния роман на Ричард Матесън, чиито сюжет обаче звучи доста по-смислено. Тук Уили се превъплъщава в Робърт Невил, американски военен, учен, появяващ се на корицата на Time, изобщо, герой на новото време, също и последният оцелял след quasi-апокалипсис през 2009. Вирус, който в началото, както ни обяснява Ема Томпсън, е бил the ultimate cure срещу рак, е мутирал, разпространявайки се из целия свят и превръщайки хората в нещо средно между зомбитата от HMM3 и Ам-Гъл от екранизацията на LOTR, с някакви препратки към 28 дни по-късно. Въпросните т.нар. "dark-seekers" имат подозрително прозрачна кожа, радост за всеки студент по медицина, никаква коса (тъйкато им пада от вируса), се крият по тъмни местенца и чакат да падне мрака. Тогава те бродят и си търсят чия кръв да изпият.
Самият Ричард обаче си има къща, която, за разлика от всичко наоколо, е устояла на времето и тн, където той има невнятни запаси от консерви, но все пак броди денем из Манхатън, като обстрелва еленчета и сърнички (PETA call!!). А, да. Той не се разделя с вярната си немска овчарка Саманта, която му е подарена от малката му дъщеричка преди тя да се качи с майка си на хеликоптер, който трябва да ги закара до safer ground.
През 2013 единствените оцелели неща, освен Ричард-Уили, са една в-идиотека, пълна с манекени, с които той си "говори" (има опити за философия в стил „какъв е смисълът на живота за последния човек на земята?”. Неуспешни), туби с неизвестна прозрачна течност (светена вода???), които той щедро разлива по стъпалата на къщата си, мн плъхове (как, като няма хора?), яйца и бекон (доказателство, че в днешно време нищо не се разваля и нищо не е органично, колкото и да ни лъжат ), който той си пази за специални случаи.
Забравих да спомена, че героят на Уил има лаборатория в мазето си, на която и Декстър би завидял, в която той разработва лек срещу странния вирус. Тестовете се провеждат върху плъхове и заловени от него зомбита.
Тук вече има наченки на сюжет, но не за дълго: когато той пленява поредното зомби, 18-годишно момиче, друго зомби се излага на светлината, за да изреве по него. Това озадачава и зрителя, и самия герой, който по-късно заявява пред екрана на компютъра си, че това поведение е нетипично за dark-seeker-ите, но в последствие решава, че не е било нищо важно.
Обаче зомбитата решават да му го върнат, като местят един от манекените му и по този начин му устройват клопка. След известни перипетии Сам е заразена, след като му помага да се измъкне, а козината й започва да пада и той я удушава.
После се опитва да извърши терористичен акт в стил камикадзе. Спасен е от Ана, която е чула неговото радио съобщение, че той е последният оцелял и си търси сродна душа. На нея пък Бог й е казал да си пусне радиото. Бог също й е казал, че във Върмонт има лагер на още оцелели. И изобщо, докато тя предава божиите послания, малкият Итън, с който тя се е появила гледа Шрек, а Ричард рецитира репликите. Пред зрителя се разкрива холивудска пасторална сцена, в която Р-У образова музикално Ана с Боб Марли, който също е легенда (те имат толкова много общо помежду си!). За жалост обаче зомбитата са ги проследили от предишната вечер и идват да им отмъстят, като Баш-Зомбито е начело (помните ли го, оня, който се излага на слънце?). Те барикадират къщата, а Р-У се бие героично с тях и в крайна сметка всички се оказват в мазето, където той вижда, че най-накрая е успял да открие лек, защото пленената се е „очовечила”, но! зомбитата прииждат, като турски орди към Шипка и той крие Ана и Итън в отвор, който супер мн прилича на пещ за хляб, затваря ги там с епруветка с кръв, която носи лекът и се камикадзира барабар със сите зомбита в мазето.
По-късно виждаме Ана и Итън, които са стигнали до заветното село в планината и нейният глас ни разказва как благодарение на него са спасили човечеството. Амин!
Най-впечатляващата част от филма е безлюдният Манхатън. Още по-впечатляващо обаче е, че това безобразие е струвало 150 милиона долара.
За 50 долара две боливийски деца могат да се хранят в продължение на 100 дни на училище (по 25 цента на ден на дете за обяд). И имайки пред вид, че за голяма част от тези деца това е единствената храна, която консумират на ден, както се казва – смятайте.
неделя, 16 декември 2007 г.
За гледането на Нова Телевизия
И така, този мой пост ден преди сесията ми е провокиран не от излишък на време, а от това, че когато слязох да си купя вода (и мн ясно пит бул:)), в стола бяха пуснали Нова Телевизия.
За десетте минути, които прекарах там в преживяне на броколи, чух следните неща, цитатите са по спомен... доста ярък обаче:
"Уаят Ърп: Дивотията не е вече опасна само по софийските улици, в Уаят Ърп ще видите колко по-опасна е била дивотията отдавна в Запада."
"Полицейска академия: мн филми са класика, но това е една истинска класика."
Следва реклама на Островът на умопомрачението...
После някакъв мъж застава пред едно огледало, който си мие лицето? по гащи, миг по-късно напуска кадъра, следва вик, показват тоалетна чиния с небрежно хвърлена до нея кърпа (преобул се е, докато е клечал?)и voice-over "След употребата на тоалетна хартия "Белана", дори и най-меките неща ни се струват твърди".
Следва друга реклама с някакъв мъж по безумни чаршафени бели боксерки на сърчица, а под балкона му дузина жени пищят, като на концерт на Елвис, той си опъва ластика и следва нещо за големия му пакет... интернет услуги и ала-бала.
мисля, че в София гледах някъде билборд за пакета му?
В този момент аз (буквално) усетих как IQ-то ми пада поне с 1-1,5 и се прибрах в стаята. Където обаче се изкуших да погледна сайта на НТВ. Следващите откъси са от там :)
Пощальонът винаги звъни два пъти
Римейк на филма от 1946 г. със същото заглавие. Историята е за връзката между одърпан и занемарен скитник и съблазнителна жена, омъжена за собственик на ресторант.
Тема за разговор
Тя има всичко, което може да иска една млада омъжена жена от Юга: богатство, стабилност, силни семейни корени – до деня, в който вижда съпруга си да се целува с друга жена. Сега тя е готова да живее живота си по свои правила в тази интересна горчива комедия от сценариста, носител на Оскар, на „Телма и Луис”.
(Тривиа: кой е този известен сценарист :))
Холивудски ченгета
Харисън Форд и Джош Хартнет са двама неортодоксални детективи, разследващи убийство в тази напрегната екшън комедия на Рон Шелтън /сценарист и режисьор на „Бъл Дърам” и „Белите не могат да скачат”.
Наполеон и Жозефин
В тази вълнуваща епична истинска история, любовта между най-могъщия човек в света и жената, завладяла сърцето му, решава съдбата на западната цивилизация.
(това, колкото повече го чета, толкова повече се обърквам)
За десетте минути, които прекарах там в преживяне на броколи, чух следните неща, цитатите са по спомен... доста ярък обаче:
"Уаят Ърп: Дивотията не е вече опасна само по софийските улици, в Уаят Ърп ще видите колко по-опасна е била дивотията отдавна в Запада."
"Полицейска академия: мн филми са класика, но това е една истинска класика."
Следва реклама на Островът на умопомрачението...
После някакъв мъж застава пред едно огледало, който си мие лицето? по гащи, миг по-късно напуска кадъра, следва вик, показват тоалетна чиния с небрежно хвърлена до нея кърпа (преобул се е, докато е клечал?)и voice-over "След употребата на тоалетна хартия "Белана", дори и най-меките неща ни се струват твърди".
Следва друга реклама с някакъв мъж по безумни чаршафени бели боксерки на сърчица, а под балкона му дузина жени пищят, като на концерт на Елвис, той си опъва ластика и следва нещо за големия му пакет... интернет услуги и ала-бала.
мисля, че в София гледах някъде билборд за пакета му?
В този момент аз (буквално) усетих как IQ-то ми пада поне с 1-1,5 и се прибрах в стаята. Където обаче се изкуших да погледна сайта на НТВ. Следващите откъси са от там :)
Пощальонът винаги звъни два пъти
Римейк на филма от 1946 г. със същото заглавие. Историята е за връзката между одърпан и занемарен скитник и съблазнителна жена, омъжена за собственик на ресторант.
Тема за разговор
Тя има всичко, което може да иска една млада омъжена жена от Юга: богатство, стабилност, силни семейни корени – до деня, в който вижда съпруга си да се целува с друга жена. Сега тя е готова да живее живота си по свои правила в тази интересна горчива комедия от сценариста, носител на Оскар, на „Телма и Луис”.
(Тривиа: кой е този известен сценарист :))
Холивудски ченгета
Харисън Форд и Джош Хартнет са двама неортодоксални детективи, разследващи убийство в тази напрегната екшън комедия на Рон Шелтън /сценарист и режисьор на „Бъл Дърам” и „Белите не могат да скачат”.
Наполеон и Жозефин
В тази вълнуваща епична истинска история, любовта между най-могъщия човек в света и жената, завладяла сърцето му, решава съдбата на западната цивилизация.
(това, колкото повече го чета, толкова повече се обърквам)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
