Някои любими места в Пловдив

Докато си стягам багажа (засега фигуративно, но надявам се след малко вече и наистина) за Пловдив, където не съм се прибирала, о ужас, май вече от около половин година, започваха да ми идват наум любими места, закътани и не толкова, на които май имам навика да се връщам там. За меланхолични разходки, малко inside knowledge или просто за първо запознанство с града на тепетата:

- Букиниста отляво на пешеходния мост -

Място, покрай което се минава сутринта на път към центъра. Докато вървите забързано, погледът неизбежно спира върху наредените върху плочките купчини стари книги, предимно руски и предимно дебели. Зад тях е витрината на малко букинистично магазинче, пълно с раздърпани фолианти и висящи тук-там странно ушити китайски плюшени играчки с тъжно-учудени муцуни. Посредата - продавачът, леко кривоглед, с дебели очила и големи черни мустаци.
Минутата, за която сте спряли, за да хвърлите око на дебелите речници на плочките, са достатъчни, за да ви заговори. През следващите пет минути ще ви разкаже за новите си стари постъпления, ще провери, къде и кога може да намери, каквото ви трябва (най-вероятно ще има решение) и ще ви сподели за турчина от съседния магазин, който има оригинално издание на Вазов от еей-коя година. Ще ви говори радушно, като на стар познат, и доверително, разказвайки малки книжни тайни, като на дългоочакван любим клиент, който отдавна не е идвал. Дори да не си купите нито един от дебелите речници, си заслужава.

- Индийския магазин срещу аптека "Марица" -

Малко по-надолу, по пътя към подлеза и малката главна, вдясно срещу един от ключовите пловдивски ориентири "аптекамарица", се намира магазинът за евтини и пъстри парченца добро настроение, по съвместителство също така индийски дрехи. По сравнение със столичните, магазинът със слоновете над входа и лъскавеещото название "Incredible !ndia" е съвсем евтин и с богат избор на цветни поли и тежки медни гривни. Ако имате слабост към етно стила, в него винаги ще намерите нещо, което да искате да отнесете със себе си, дали ще е тюкюазен шал с мъниста или инкрустиран с перламутър джобен пепелник - няма значение, джобът ви ще е приятно стоплен от удачната покупка.
И макар и да се разраства постепенно в посока на заплашително звучащата дума "бизнес", магазинът със слоновете за учудване засега запазва предишната си атмосфера. Пожелаваме му го и занапред.

- Пътеката на Альоша -

Една добра разходка за средата на деня е традиционният бунарджик, или просто Альошата, но не по обиколния си път, неизбежна съдба на майките с детски колички. Обикаляме откъм хотел Лайпциг и сладкарница "Стената" с легендарните мелби, и покрай чешмата и паметника на Левски започваме изкачването по стръмната пътечка. След две минути катерене в храсти току изниква на неочаквани места панорама на града, все по-широка и по-широка, докато, когато за пореден път сте се залутали в храстите, изведнъж стигате до върха. Вече имате нещо партизанско и общо с изрисувания с графити каменен човек с шмайзер. На изкачване пътеката ще ви се струва поне два пъти по-стръмна, но и два-пъти по изненадваща.


- Club Lero -

Бар-ресторант, не евтин по пловдивски, но не и скъп по софийски мерки. Място, в което човек може да си почине и помисли, с кафе или лек обяд, преди да продължи да скитосва. Има хора, които биха го сметнали за прекалено лъскаво, но за мен това напълно се изкупва от гледката на центъра, олющените Хермеси с отчупени крилца на сандалите, червените барни столчета - и, привидната за такова централно заведение, но сладка посветеност - да знаеш къде е, да го намериш.
Намира се на новата главна, от лявата страна, ако се върви в посока да не казвам Макдоналдс, но бившето кино "Балкан" и сегашното "Бинго", веднага след стълбите със замечтания Мильо. Вход през магазина за козметика, със стъкления асансьор до предпоследния етаж. Вариантите са три - вътре на маси с дълги бели покривки сред поп-арт афиши, отвън на тясната тераска с високите столове или горе на покрива. Аз съм за белите Хермеси, стъклените масички и парапета, но това е частно и пристрастно мнение. Почти реклама.


- Кафе "Старинно" -

За чаша вино или джин в края на вечерта, когато небето полека-лека засивява, а краката са се наляли с топлата оловна умора на деня, се отбиваме в кафе "Старинно". Намира се до понеделник пазара, в края на стария град, на ул. Митрополит Панарет 1.
Закътано, с капещ покрив и от време на време меки акустични концерти - дървен уют и още едно временно "вкъщи" - а има ли други? - топъл завършек на бавния, разточително бавен Пловдивски ден.