I Am Legend... Not

Уил Смит е легенда, както биха казали в анонс по Нова Телевизия, но определено няма да остане в историята, като такава, заради Аз съм легенда. Ако в Мъже в черно, Аз робота и Лоши момчета той беше разтоварващо забавен, в Аз съм легенда репликите му, макар и да не се събират на повече от три печатни страници, са абсурдно-мелодраматични.
Филмът е базиран на едноименния роман на Ричард Матесън, чиито сюжет обаче звучи доста по-смислено. Тук Уили се превъплъщава в Робърт Невил, американски военен, учен, появяващ се на корицата на Time, изобщо, герой на новото време, също и последният оцелял след quasi-апокалипсис през 2009. Вирус, който в началото, както ни обяснява Ема Томпсън, е бил the ultimate cure срещу рак, е мутирал, разпространявайки се из целия свят и превръщайки хората в нещо средно между зомбитата от HMM3 и Ам-Гъл от екранизацията на LOTR, с някакви препратки към 28 дни по-късно. Въпросните т.нар. "dark-seekers" имат подозрително прозрачна кожа, радост за всеки студент по медицина, никаква коса (тъйкато им пада от вируса), се крият по тъмни местенца и чакат да падне мрака. Тогава те бродят и си търсят чия кръв да изпият.
Самият Ричард обаче си има къща, която, за разлика от всичко наоколо, е устояла на времето и тн, където той има невнятни запаси от консерви, но все пак броди денем из Манхатън, като обстрелва еленчета и сърнички (PETA call!!). А, да. Той не се разделя с вярната си немска овчарка Саманта, която му е подарена от малката му дъщеричка преди тя да се качи с майка си на хеликоптер, който трябва да ги закара до safer ground.
През 2013 единствените оцелели неща, освен Ричард-Уили, са една в-идиотека, пълна с манекени, с които той си "говори" (има опити за философия в стил „какъв е смисълът на живота за последния човек на земята?”. Неуспешни), туби с неизвестна прозрачна течност (светена вода???), които той щедро разлива по стъпалата на къщата си, мн плъхове (как, като няма хора?), яйца и бекон (доказателство, че в днешно време нищо не се разваля и нищо не е органично, колкото и да ни лъжат ), който той си пази за специални случаи.
Забравих да спомена, че героят на Уил има лаборатория в мазето си, на която и Декстър би завидял, в която той разработва лек срещу странния вирус. Тестовете се провеждат върху плъхове и заловени от него зомбита.
Тук вече има наченки на сюжет, но не за дълго: когато той пленява поредното зомби, 18-годишно момиче, друго зомби се излага на светлината, за да изреве по него. Това озадачава и зрителя, и самия герой, който по-късно заявява пред екрана на компютъра си, че това поведение е нетипично за dark-seeker-ите, но в последствие решава, че не е било нищо важно.
Обаче зомбитата решават да му го върнат, като местят един от манекените му и по този начин му устройват клопка. След известни перипетии Сам е заразена, след като му помага да се измъкне, а козината й започва да пада и той я удушава.
После се опитва да извърши терористичен акт в стил камикадзе. Спасен е от Ана, която е чула неговото радио съобщение, че той е последният оцелял и си търси сродна душа. На нея пък Бог й е казал да си пусне радиото. Бог също й е казал, че във Върмонт има лагер на още оцелели. И изобщо, докато тя предава божиите послания, малкият Итън, с който тя се е появила гледа Шрек, а Ричард рецитира репликите. Пред зрителя се разкрива холивудска пасторална сцена, в която Р-У образова музикално Ана с Боб Марли, който също е легенда (те имат толкова много общо помежду си!). За жалост обаче зомбитата са ги проследили от предишната вечер и идват да им отмъстят, като Баш-Зомбито е начело (помните ли го, оня, който се излага на слънце?). Те барикадират къщата, а Р-У се бие героично с тях и в крайна сметка всички се оказват в мазето, където той вижда, че най-накрая е успял да открие лек, защото пленената се е „очовечила”, но! зомбитата прииждат, като турски орди към Шипка и той крие Ана и Итън в отвор, който супер мн прилича на пещ за хляб, затваря ги там с епруветка с кръв, която носи лекът и се камикадзира барабар със сите зомбита в мазето.
По-късно виждаме Ана и Итън, които са стигнали до заветното село в планината и нейният глас ни разказва как благодарение на него са спасили човечеството. Амин!
Най-впечатляващата част от филма е безлюдният Манхатън. Още по-впечатляващо обаче е, че това безобразие е струвало 150 милиона долара.

За 50 долара две боливийски деца могат да се хранят в продължение на 100 дни на училище (по 25 цента на ден на дете за обяд). И имайки пред вид, че за голяма част от тези деца това е единствената храна, която консумират на ден, както се казва – смятайте.