Теоретичен бюджет за посрещане на новата 2008 година в Москва:
Приготвяне на app. 0,5 кг. салатки на човек (including but not limited to винегрет, оливье (aka руска салата), селедка под шубой и проч.), продукти закупени от кварталния г_ипермаркет - $20
"Советское шампанское", 1 бут. - $3
1 пътуване с метро до станция Китай-Город (с цел посещаване на Червения площад, подскачане с тълпата и смирено слушане на речта на имп...пардон, президента) - $0.68
Преминаване през първи кордон полиция, не пускащи на червения площад "по нареждане" - $10
Преминаване през втори кордон полиция, не пускащи "тъй като червеният площад е препълнен" - $30
Вход в средностатистически московски клуб, i.e. Китайский летчик Джао Да (без куверт) - $40
1 салатка, 3 водки, 3 сока, 1 калуа и 1 невъзможно невкусно Тодди - $50
И ако направите грешката да излезнете от клуба преди отварянето на метрото...
Частно "такси" - първата спряла кола, която да ви закара до вкъщи, предвид Нова Година, с пазарлък - $40
Вход за клуб, ресторант или трамвай-кръчма в 4 сутринта - $40
плюс
Чайче и пастичка в очакване на отваряне на метрото - $10
плюс
1 пътуване с метро от станция Китай-Город с повишените цени (ЧНГ!) - $0,76
ИТОГО: $174,44 per person per night
С Новым Годом!
вторник, 1 януари 2008 г.
понеделник, 31 декември 2007 г.
I Am Legend... Not
Уил Смит е легенда, както биха казали в анонс по Нова Телевизия, но определено няма да остане в историята, като такава, заради Аз съм легенда. Ако в Мъже в черно, Аз робота и Лоши момчета той беше разтоварващо забавен, в Аз съм легенда репликите му, макар и да не се събират на повече от три печатни страници, са абсурдно-мелодраматични.
Филмът е базиран на едноименния роман на Ричард Матесън, чиито сюжет обаче звучи доста по-смислено. Тук Уили се превъплъщава в Робърт Невил, американски военен, учен, появяващ се на корицата на Time, изобщо, герой на новото време, също и последният оцелял след quasi-апокалипсис през 2009. Вирус, който в началото, както ни обяснява Ема Томпсън, е бил the ultimate cure срещу рак, е мутирал, разпространявайки се из целия свят и превръщайки хората в нещо средно между зомбитата от HMM3 и Ам-Гъл от екранизацията на LOTR, с някакви препратки към 28 дни по-късно. Въпросните т.нар. "dark-seekers" имат подозрително прозрачна кожа, радост за всеки студент по медицина, никаква коса (тъйкато им пада от вируса), се крият по тъмни местенца и чакат да падне мрака. Тогава те бродят и си търсят чия кръв да изпият.
Самият Ричард обаче си има къща, която, за разлика от всичко наоколо, е устояла на времето и тн, където той има невнятни запаси от консерви, но все пак броди денем из Манхатън, като обстрелва еленчета и сърнички (PETA call!!). А, да. Той не се разделя с вярната си немска овчарка Саманта, която му е подарена от малката му дъщеричка преди тя да се качи с майка си на хеликоптер, който трябва да ги закара до safer ground.
През 2013 единствените оцелели неща, освен Ричард-Уили, са една в-идиотека, пълна с манекени, с които той си "говори" (има опити за философия в стил „какъв е смисълът на живота за последния човек на земята?”. Неуспешни), туби с неизвестна прозрачна течност (светена вода???), които той щедро разлива по стъпалата на къщата си, мн плъхове (как, като няма хора?), яйца и бекон (доказателство, че в днешно време нищо не се разваля и нищо не е органично, колкото и да ни лъжат ), който той си пази за специални случаи.
Забравих да спомена, че героят на Уил има лаборатория в мазето си, на която и Декстър би завидял, в която той разработва лек срещу странния вирус. Тестовете се провеждат върху плъхове и заловени от него зомбита.
Тук вече има наченки на сюжет, но не за дълго: когато той пленява поредното зомби, 18-годишно момиче, друго зомби се излага на светлината, за да изреве по него. Това озадачава и зрителя, и самия герой, който по-късно заявява пред екрана на компютъра си, че това поведение е нетипично за dark-seeker-ите, но в последствие решава, че не е било нищо важно.
Обаче зомбитата решават да му го върнат, като местят един от манекените му и по този начин му устройват клопка. След известни перипетии Сам е заразена, след като му помага да се измъкне, а козината й започва да пада и той я удушава.
После се опитва да извърши терористичен акт в стил камикадзе. Спасен е от Ана, която е чула неговото радио съобщение, че той е последният оцелял и си търси сродна душа. На нея пък Бог й е казал да си пусне радиото. Бог също й е казал, че във Върмонт има лагер на още оцелели. И изобщо, докато тя предава божиите послания, малкият Итън, с който тя се е появила гледа Шрек, а Ричард рецитира репликите. Пред зрителя се разкрива холивудска пасторална сцена, в която Р-У образова музикално Ана с Боб Марли, който също е легенда (те имат толкова много общо помежду си!). За жалост обаче зомбитата са ги проследили от предишната вечер и идват да им отмъстят, като Баш-Зомбито е начело (помните ли го, оня, който се излага на слънце?). Те барикадират къщата, а Р-У се бие героично с тях и в крайна сметка всички се оказват в мазето, където той вижда, че най-накрая е успял да открие лек, защото пленената се е „очовечила”, но! зомбитата прииждат, като турски орди към Шипка и той крие Ана и Итън в отвор, който супер мн прилича на пещ за хляб, затваря ги там с епруветка с кръв, която носи лекът и се камикадзира барабар със сите зомбита в мазето.
По-късно виждаме Ана и Итън, които са стигнали до заветното село в планината и нейният глас ни разказва как благодарение на него са спасили човечеството. Амин!
Най-впечатляващата част от филма е безлюдният Манхатън. Още по-впечатляващо обаче е, че това безобразие е струвало 150 милиона долара.
За 50 долара две боливийски деца могат да се хранят в продължение на 100 дни на училище (по 25 цента на ден на дете за обяд). И имайки пред вид, че за голяма част от тези деца това е единствената храна, която консумират на ден, както се казва – смятайте.
Филмът е базиран на едноименния роман на Ричард Матесън, чиито сюжет обаче звучи доста по-смислено. Тук Уили се превъплъщава в Робърт Невил, американски военен, учен, появяващ се на корицата на Time, изобщо, герой на новото време, също и последният оцелял след quasi-апокалипсис през 2009. Вирус, който в началото, както ни обяснява Ема Томпсън, е бил the ultimate cure срещу рак, е мутирал, разпространявайки се из целия свят и превръщайки хората в нещо средно между зомбитата от HMM3 и Ам-Гъл от екранизацията на LOTR, с някакви препратки към 28 дни по-късно. Въпросните т.нар. "dark-seekers" имат подозрително прозрачна кожа, радост за всеки студент по медицина, никаква коса (тъйкато им пада от вируса), се крият по тъмни местенца и чакат да падне мрака. Тогава те бродят и си търсят чия кръв да изпият.
Самият Ричард обаче си има къща, която, за разлика от всичко наоколо, е устояла на времето и тн, където той има невнятни запаси от консерви, но все пак броди денем из Манхатън, като обстрелва еленчета и сърнички (PETA call!!). А, да. Той не се разделя с вярната си немска овчарка Саманта, която му е подарена от малката му дъщеричка преди тя да се качи с майка си на хеликоптер, който трябва да ги закара до safer ground.
През 2013 единствените оцелели неща, освен Ричард-Уили, са една в-идиотека, пълна с манекени, с които той си "говори" (има опити за философия в стил „какъв е смисълът на живота за последния човек на земята?”. Неуспешни), туби с неизвестна прозрачна течност (светена вода???), които той щедро разлива по стъпалата на къщата си, мн плъхове (как, като няма хора?), яйца и бекон (доказателство, че в днешно време нищо не се разваля и нищо не е органично, колкото и да ни лъжат ), който той си пази за специални случаи.
Забравих да спомена, че героят на Уил има лаборатория в мазето си, на която и Декстър би завидял, в която той разработва лек срещу странния вирус. Тестовете се провеждат върху плъхове и заловени от него зомбита.
Тук вече има наченки на сюжет, но не за дълго: когато той пленява поредното зомби, 18-годишно момиче, друго зомби се излага на светлината, за да изреве по него. Това озадачава и зрителя, и самия герой, който по-късно заявява пред екрана на компютъра си, че това поведение е нетипично за dark-seeker-ите, но в последствие решава, че не е било нищо важно.
Обаче зомбитата решават да му го върнат, като местят един от манекените му и по този начин му устройват клопка. След известни перипетии Сам е заразена, след като му помага да се измъкне, а козината й започва да пада и той я удушава.
После се опитва да извърши терористичен акт в стил камикадзе. Спасен е от Ана, която е чула неговото радио съобщение, че той е последният оцелял и си търси сродна душа. На нея пък Бог й е казал да си пусне радиото. Бог също й е казал, че във Върмонт има лагер на още оцелели. И изобщо, докато тя предава божиите послания, малкият Итън, с който тя се е появила гледа Шрек, а Ричард рецитира репликите. Пред зрителя се разкрива холивудска пасторална сцена, в която Р-У образова музикално Ана с Боб Марли, който също е легенда (те имат толкова много общо помежду си!). За жалост обаче зомбитата са ги проследили от предишната вечер и идват да им отмъстят, като Баш-Зомбито е начело (помните ли го, оня, който се излага на слънце?). Те барикадират къщата, а Р-У се бие героично с тях и в крайна сметка всички се оказват в мазето, където той вижда, че най-накрая е успял да открие лек, защото пленената се е „очовечила”, но! зомбитата прииждат, като турски орди към Шипка и той крие Ана и Итън в отвор, който супер мн прилича на пещ за хляб, затваря ги там с епруветка с кръв, която носи лекът и се камикадзира барабар със сите зомбита в мазето.
По-късно виждаме Ана и Итън, които са стигнали до заветното село в планината и нейният глас ни разказва как благодарение на него са спасили човечеството. Амин!
Най-впечатляващата част от филма е безлюдният Манхатън. Още по-впечатляващо обаче е, че това безобразие е струвало 150 милиона долара.
За 50 долара две боливийски деца могат да се хранят в продължение на 100 дни на училище (по 25 цента на ден на дете за обяд). И имайки пред вид, че за голяма част от тези деца това е единствената храна, която консумират на ден, както се казва – смятайте.
неделя, 16 декември 2007 г.
За гледането на Нова Телевизия
И така, този мой пост ден преди сесията ми е провокиран не от излишък на време, а от това, че когато слязох да си купя вода (и мн ясно пит бул:)), в стола бяха пуснали Нова Телевизия.
За десетте минути, които прекарах там в преживяне на броколи, чух следните неща, цитатите са по спомен... доста ярък обаче:
"Уаят Ърп: Дивотията не е вече опасна само по софийските улици, в Уаят Ърп ще видите колко по-опасна е била дивотията отдавна в Запада."
"Полицейска академия: мн филми са класика, но това е една истинска класика."
Следва реклама на Островът на умопомрачението...
После някакъв мъж застава пред едно огледало, който си мие лицето? по гащи, миг по-късно напуска кадъра, следва вик, показват тоалетна чиния с небрежно хвърлена до нея кърпа (преобул се е, докато е клечал?)и voice-over "След употребата на тоалетна хартия "Белана", дори и най-меките неща ни се струват твърди".
Следва друга реклама с някакъв мъж по безумни чаршафени бели боксерки на сърчица, а под балкона му дузина жени пищят, като на концерт на Елвис, той си опъва ластика и следва нещо за големия му пакет... интернет услуги и ала-бала.
мисля, че в София гледах някъде билборд за пакета му?
В този момент аз (буквално) усетих как IQ-то ми пада поне с 1-1,5 и се прибрах в стаята. Където обаче се изкуших да погледна сайта на НТВ. Следващите откъси са от там :)
Пощальонът винаги звъни два пъти
Римейк на филма от 1946 г. със същото заглавие. Историята е за връзката между одърпан и занемарен скитник и съблазнителна жена, омъжена за собственик на ресторант.
Тема за разговор
Тя има всичко, което може да иска една млада омъжена жена от Юга: богатство, стабилност, силни семейни корени – до деня, в който вижда съпруга си да се целува с друга жена. Сега тя е готова да живее живота си по свои правила в тази интересна горчива комедия от сценариста, носител на Оскар, на „Телма и Луис”.
(Тривиа: кой е този известен сценарист :))
Холивудски ченгета
Харисън Форд и Джош Хартнет са двама неортодоксални детективи, разследващи убийство в тази напрегната екшън комедия на Рон Шелтън /сценарист и режисьор на „Бъл Дърам” и „Белите не могат да скачат”.
Наполеон и Жозефин
В тази вълнуваща епична истинска история, любовта между най-могъщия човек в света и жената, завладяла сърцето му, решава съдбата на западната цивилизация.
(това, колкото повече го чета, толкова повече се обърквам)
За десетте минути, които прекарах там в преживяне на броколи, чух следните неща, цитатите са по спомен... доста ярък обаче:
"Уаят Ърп: Дивотията не е вече опасна само по софийските улици, в Уаят Ърп ще видите колко по-опасна е била дивотията отдавна в Запада."
"Полицейска академия: мн филми са класика, но това е една истинска класика."
Следва реклама на Островът на умопомрачението...
После някакъв мъж застава пред едно огледало, който си мие лицето? по гащи, миг по-късно напуска кадъра, следва вик, показват тоалетна чиния с небрежно хвърлена до нея кърпа (преобул се е, докато е клечал?)и voice-over "След употребата на тоалетна хартия "Белана", дори и най-меките неща ни се струват твърди".
Следва друга реклама с някакъв мъж по безумни чаршафени бели боксерки на сърчица, а под балкона му дузина жени пищят, като на концерт на Елвис, той си опъва ластика и следва нещо за големия му пакет... интернет услуги и ала-бала.
мисля, че в София гледах някъде билборд за пакета му?
В този момент аз (буквално) усетих как IQ-то ми пада поне с 1-1,5 и се прибрах в стаята. Където обаче се изкуших да погледна сайта на НТВ. Следващите откъси са от там :)
Пощальонът винаги звъни два пъти
Римейк на филма от 1946 г. със същото заглавие. Историята е за връзката между одърпан и занемарен скитник и съблазнителна жена, омъжена за собственик на ресторант.
Тема за разговор
Тя има всичко, което може да иска една млада омъжена жена от Юга: богатство, стабилност, силни семейни корени – до деня, в който вижда съпруга си да се целува с друга жена. Сега тя е готова да живее живота си по свои правила в тази интересна горчива комедия от сценариста, носител на Оскар, на „Телма и Луис”.
(Тривиа: кой е този известен сценарист :))
Холивудски ченгета
Харисън Форд и Джош Хартнет са двама неортодоксални детективи, разследващи убийство в тази напрегната екшън комедия на Рон Шелтън /сценарист и режисьор на „Бъл Дърам” и „Белите не могат да скачат”.
Наполеон и Жозефин
В тази вълнуваща епична истинска история, любовта между най-могъщия човек в света и жената, завладяла сърцето му, решава съдбата на западната цивилизация.
(това, колкото повече го чета, толкова повече се обърквам)
неделя, 2 декември 2007 г.
Нашествието на Nokia
Всичко започна много невинно - с билети за поредния зомби блокбастър, на който да отидем с Божо, 6-ти ред в Cinemax и една паднала космическа совалка. В момента, в който совалката се разби на екрана, започнахме да подозираме, че 6/10 на IMDB не е случайност.След два часа евтини ефекти, лоша игра, повръщане в лицето на Никол Кидман, адреналинова инжекция в сърцето на същата, направена от 7-годишно хлапе с три ката спирала на миглите, но без хумора на Тарантино, и викове на героите, прибирани от извънземните зомбита на чист руски език "Фашисты! это вам не Германия!" (въобще във филма има подозрително много руснаци с унгарски имена) - и това са само някои от прелестите - се чудя, как стигнахме дотук.
Първото ни предположение беше, че сценарият е писан от жена на средна възраст след тежък развод. С руснак. Един от отговорите може да бъде подсказан от това, че основната сюжетна линия на филма е пиенето на Mountain Dew и Pepsi (20 секунди екранно време всяко), гугълването на въпроси за световните проблеми на MacBook и особено изпращането на видео съобщения по Nokia. (в сублимните моменти, спасявайки се от запалена кола и обкръжена от 15 флегматични, но целенасочени извънземни зомбита, Никол Кидман истерично крещи: "Get the phone!").
Всичко това е, общо взето, тъжно. Не знам, колко пари са получили неприятно учудилата ме австралийка и последният 007 от финландския концерн, но по-добре да са доста. И сигурно ще са още повече във втората част, където вече няма да чуваме "Get the phone!", а с премерен глас и дикция: "Get me my Nokia 4516, only $359,99".
етикетки:
invasion,
nicole kidman,
nokia,
product placement,
review
вторник, 27 ноември 2007 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)