И така, този мой пост ден преди сесията ми е провокиран не от излишък на време, а от това, че когато слязох да си купя вода (и мн ясно пит бул:)), в стола бяха пуснали Нова Телевизия.
За десетте минути, които прекарах там в преживяне на броколи, чух следните неща, цитатите са по спомен... доста ярък обаче:
"Уаят Ърп: Дивотията не е вече опасна само по софийските улици, в Уаят Ърп ще видите колко по-опасна е била дивотията отдавна в Запада."
"Полицейска академия: мн филми са класика, но това е една истинска класика."
Следва реклама на Островът на умопомрачението...
После някакъв мъж застава пред едно огледало, който си мие лицето? по гащи, миг по-късно напуска кадъра, следва вик, показват тоалетна чиния с небрежно хвърлена до нея кърпа (преобул се е, докато е клечал?)и voice-over "След употребата на тоалетна хартия "Белана", дори и най-меките неща ни се струват твърди".
Следва друга реклама с някакъв мъж по безумни чаршафени бели боксерки на сърчица, а под балкона му дузина жени пищят, като на концерт на Елвис, той си опъва ластика и следва нещо за големия му пакет... интернет услуги и ала-бала.
мисля, че в София гледах някъде билборд за пакета му?
В този момент аз (буквално) усетих как IQ-то ми пада поне с 1-1,5 и се прибрах в стаята. Където обаче се изкуших да погледна сайта на НТВ. Следващите откъси са от там :)
Пощальонът винаги звъни два пъти
Римейк на филма от 1946 г. със същото заглавие. Историята е за връзката между одърпан и занемарен скитник и съблазнителна жена, омъжена за собственик на ресторант.
Тема за разговор
Тя има всичко, което може да иска една млада омъжена жена от Юга: богатство, стабилност, силни семейни корени – до деня, в който вижда съпруга си да се целува с друга жена. Сега тя е готова да живее живота си по свои правила в тази интересна горчива комедия от сценариста, носител на Оскар, на „Телма и Луис”.
(Тривиа: кой е този известен сценарист :))
Холивудски ченгета
Харисън Форд и Джош Хартнет са двама неортодоксални детективи, разследващи убийство в тази напрегната екшън комедия на Рон Шелтън /сценарист и режисьор на „Бъл Дърам” и „Белите не могат да скачат”.
Наполеон и Жозефин
В тази вълнуваща епична истинска история, любовта между най-могъщия човек в света и жената, завладяла сърцето му, решава съдбата на западната цивилизация.
(това, колкото повече го чета, толкова повече се обърквам)
неделя, 16 декември 2007 г.
неделя, 2 декември 2007 г.
Нашествието на Nokia
Всичко започна много невинно - с билети за поредния зомби блокбастър, на който да отидем с Божо, 6-ти ред в Cinemax и една паднала космическа совалка. В момента, в който совалката се разби на екрана, започнахме да подозираме, че 6/10 на IMDB не е случайност.След два часа евтини ефекти, лоша игра, повръщане в лицето на Никол Кидман, адреналинова инжекция в сърцето на същата, направена от 7-годишно хлапе с три ката спирала на миглите, но без хумора на Тарантино, и викове на героите, прибирани от извънземните зомбита на чист руски език "Фашисты! это вам не Германия!" (въобще във филма има подозрително много руснаци с унгарски имена) - и това са само някои от прелестите - се чудя, как стигнахме дотук.
Първото ни предположение беше, че сценарият е писан от жена на средна възраст след тежък развод. С руснак. Един от отговорите може да бъде подсказан от това, че основната сюжетна линия на филма е пиенето на Mountain Dew и Pepsi (20 секунди екранно време всяко), гугълването на въпроси за световните проблеми на MacBook и особено изпращането на видео съобщения по Nokia. (в сублимните моменти, спасявайки се от запалена кола и обкръжена от 15 флегматични, но целенасочени извънземни зомбита, Никол Кидман истерично крещи: "Get the phone!").
Всичко това е, общо взето, тъжно. Не знам, колко пари са получили неприятно учудилата ме австралийка и последният 007 от финландския концерн, но по-добре да са доста. И сигурно ще са още повече във втората част, където вече няма да чуваме "Get the phone!", а с премерен глас и дикция: "Get me my Nokia 4516, only $359,99".
вторник, 27 ноември 2007 г.
понеделник, 26 ноември 2007 г.
раздаване на кралството
Този път някаква част се пада на този, който ми донесе ето този красавец в дясно :)
За жалост точно тези модели на моторола не се изнасят към Европа (или поне ги има май само в Англия), като обаче се радват на завидна популярност в САЩ. Sidekick Slide е си има QWERTY keyboard, QVGA 320 x 240 пиксела дисплей и 1.3mp камерка, за жалост без светкавица. Плъзгащото се капаче предотвратява инцидентното набиране на някакви номера (нещо, което ми се случва постоянно...) и си има всякакви модерности, като инсталирани AOL, Yahoo!, MSN и ICQ... дежурните плеъри, игри и занимавки. Освен това новият Slide е по-малък от досегашните Sidekick модели и удобно може да бъде мушнат в джоба.
Всъщност дотук хваленият телефон има неприятния бъг да се саморестартира понякога при слайдване. Let the power be with Motorola и те да си се погрижат за това, а аз мога само да се надявам, че дядо Коледа ще бъде тъй добър да ми донесе единд Sidekicker... няма нужда да е Slide точно... аз и на LX (3.0-инчов WQVGA дисплей,240 x 400 пиксела, 1.3 mp камера със светкавица!) ще се зарадвам, обещавам :/
Та така, за повече информация можете да погледнете сайта на T-Mobile.
А аз мисля да сядам да пиша писмо до добрия старец и до всякаквите му там мили джуджковци и джуджанки:)
вторник, 6 ноември 2007 г.
What to ____ or not in London
Бях за една седмица до Лондон за ваканцията и реших поне фрагментарно да споделя някакви впечатления (освен, че съм се снимала с Джони Деп и Фидел Кастро…малко восъчни, но много убедителни), докато не съм ги разпиляла съвсем.
EAT
Абонамент за:
Публикации (Atom)
