Сериалити

Сериалити #1

Veronica Mars

Нещо като симпатична и истински забавна версия на Нанси Дрю, Вероника Марс е сериалът, с който можете да преминете през тежките години на гимназията и уверено да продължите към колеж. Иронична, отмъстителна и доста заядлива, но пък с добро сърце, тази тийн-идолка изобщо не си губи времето, а помага на баща си в малкия семеен бизнес, като наместо с кукли, си играе на детектив. Независимо дали разследва убийството на най-добрата си приятелка, това кой е откраднал резултатите от пюрити теста или помага на гаджето си да избяга за южни страни с незаконното си бебе, В.М. е героиня/сериал, който не омръзва, макар на моменти да става по-бозав и от бразилска продукция.
Сериалът е особено популярен с поп-културните си препратки, или иначе казано, ако искате да обогатите общата си култура по американистика, гледайте го с епизоден гайд. Може и с Кола.

Сериалити #2
Life as We Know It

Да си призная честно, гледах този сериал заради симпатичното присъствие на Крис Лолъл, но да кастнат като негова приятелка Кели Озбърн, оглавява моята класация за лоши избори, някъде между музикалния дебют на Парис Хилтън и кроковете с пух. Като цяло, действието се развива в една гимназия и изглежда, като да е писано от гимназисти (отчаяни, навлизащи в пубертета гимназисти, които са печатали между стискането на пъпките си и опитите за декриптиране на порно канала.) Иначе историята е класика от US тийн проблеми: родителите на Дино се карат, защото мамйка му спи с треньора му по хокей; Бен е влюбен до уши в учителката си по Литература (ей тука просто, Господ ми е свидетел, че това не може да ти се случи в БГ училище), а после и тя в него; а героят на Крис, е, хм, той си има достатъчно проблеми с мис Озбърн, като възлюбена. Е, както казват, всеки с проблемите си...

Сериалити #3
Grey’s Anatomy

... а в Анатомията на Грей, те са всичко, освен малко. Историята, или по-скоро историите се въртят около любовните животи на главните или не чак толкова главните герои, които страдат и запиват по баровете (в след-работно време), но никога не се прибират сами. Приятното е, че, колкото и каталогови да изглеждат персонажите, ни е спестено голямото въздишане, като всеки от тях има по един чувал недостатъци и чапатости. Един от онези приятни сериали, които ни напомнят, че няма нужда да си идеален, за да намериш някой equally не-идеален за себе си. Стига да съумееш да го задържиш. Всичко това идва с голяма доза кървища, лекарски морал и сифилиптични мед. сестри.
Seriously?

Сериалити #4
Wonderfalls

От създателя на Dead Like Me и Pushing Daisies, за които ще говоря след малко, Браян Фулър (мн мразя да изписвам не-кирилица-friendly имена на кирилица). Главната героиня Джей е изживяваща-кризата-на-двайсетте симпатична, потъваща в сарказма си продавачка в магазин за сувенири, с диплома по философия от Brown, на която й го говорят. Но не звездите, а разни фигурки на животни. Общо взето й предават двусмислени послания, следвайки които тя помага на разни хора, докато се бори с това да бъде полезна на себе си и да вземе живота си в ръце. Извънредно приятни и забавни включвания от симпатичния барман с вид на принц Charming и обърканото й семейство. Едно голямо „жалко” за това, че сериалът е оцелял само един сезон.

Сериалити #5
Dead Like Me

Ако сте се чудили някога изобщо какво става с човек, когато е в късен пубертет, но наместо в университет, ходи на работа, то този сериал изкрещява отговора в лицето ви – бива смазан от летяща тоалетна чиния от космически кораб през обедната почивка. Това обаче не е всичко, следва след-живота или иначе казано афтърлайфът, който през погледа на Джордж(ия) не е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Или иначе казано, тя се превръща в grim reaper и помага на хората да умрат по-приятно, като отделя душите им, мигове преди смъртта. Черният хумор, проблемното семейство и още по-големият проблем да бъдеш себе си, макар и някой друг, са гарантирани. Вероятно един от най-любимите ми сериали 
П.С.: Вероятно филм през Юли.

Phear, ще има и още...

All images are property of the websites they are linked to.

Movies

Реших да попрактикувам малко InDesign, така че този пост изглежда така:

съконспиратори #1

Позволяваме си да поставим началото на (поредната) нова тема, а именно "съконспиратори", в която волни и неволни хора ще ни пишат някакви неща и ние ще имаме честта да ги публикуваме. Тази седмица това са Ники Илиева и Тони Гривекова от 8ми клас на Първа Частна Математическа Гимназия с тяхната статия за стрийт културата, а именно:

Стрийт културата - един различен поглед над София

Срещаме се с Георги Енчев - Гоош в залата на Street Dance School The Center – София, пълна с танцуващи млади хора, очакващи началото на поредната тренировка. Някои танцуват, други седят на диван,над който се разполагат множеството награди от първенства и състезания. Музиката е на максимум, а настроението още по-приповдигнато. Гоош е основателят на една от първите формации по street танци в България. През 2002 полага началото на танцово студио, без дори да подозира до каква степен ще се разрасне неговата идея.
Street танците са важна част от Street културата. В България има много таланти и хора, които се грижат за тяхното развитие. Училището за млади танцьори, основано от Гоош, се намира във Варна, но има клон и в София. Много скоро и други големи градове ще бъдат поле за изява на младежи с танцов потенциал.
Едни от най-запалените танцьори от София са Лили Луис Солано и Мария Дамян. Лили се занимава с този вид танци от 2 години, а Мария от 2 месеца. И двете казват, че танците за тях са начин на живот и внасят радостта в живота им. “Аз много интересно научих за The Center”-разказва Лили.”Търсех такива танци и един ден докато слизах от автобуса с приятели видях един билборд и толкова се зарадвах, че за малко да падна. Веднага се обадих на Гоош и започнах да танцувам.”
За последните години Гоош и неговите танцьори са спечелили много награди от едни от най-големите състезания в страната и чужбина. Например световните първенства в Бремен през 2005 и 2006г. През 2006 те стават седемнадесети измежду 3750 състезатели от 43 страни. Същата година печелят трето място на “Hip-hop International Open” в Италия,а през 2007г. в Германия се класират на два четвърт-финала. Благодарение на тях България се нареди сред най-добрите в street стила.
Гоош казва, че street културата го вдъхновява за хореографията. „За мен улицата е място, откъдето черпя вдъхновение. Това, което ми се случва, това, което виждам или чувам на улицата, ме вдъхновява да направя танц”, обяснява той. “Занимавам се от 15 години. “-разказва ни Гоош, “Аз съм от Каварна и там бяха първите ми стъпки като хореограф и танцьор. Зарибих се от един клип на MC Hammer и филмът Breakdance. После започнаха да ме теглят повече хореографиите.” Той добавя още, че постепенно е открил своята собствена версия за движението и танца, а когато започнал да се занимава сериозно, пускал обяви и хората идвали.

Графитите добиват популярност в САЩ през 60-те и 70-те години на 20 век, като форма на социален протест и начин за маркиране на територия. Те са и един от елементите на хип-хоп културата. През 80-те години изкуството се популяризира и в Европа, а през 90-те години вече е факт и в България и набира все повече и повече почитатели на спрея.
Стефан Борисов, ученик от осми клас, рисува графити в малкото си свободно време. Негови любими стилове са Wild и Semi-Wild. Те се характеризират с по-динамични букви, отколкото в обикновения стил, които се преливат една в друга по различни начини. „Рисувам графити от три години. Събираме се доста хора, купуваме спрейове от Graffiti Workshop, а от там се качваме на автобуса и драскаме където ни хареса. Защо ли – защото ми харесва, отпускам се и създавам нещо ново и хубаво.”, разказва ни Стефан. Според него графити-изкуството определено набира скорост, но все още много хора го намират за „безмислена драсканица, безцелно боядисване”.
През последните 3-4 години графитите активно се позиционират в публичното пространство. Те са неразделна част от street културата, макар и често да се подценяват поради местата, на които са нарисувани – подлези, изоставени сгради, гари. Основно рисуването на графити е занимание на тийнейджърите и младежите.
Стефан е и запален скейтобордист. Започнал заради това, че много хора го правели, „комерсиализация – това е причината. Всички караха и реших и аз да се пробвам. Хареса ми и продължих ”. За разлика от рисуването на графити, Стефан кара скейт от значително по-малко време – шест месеца, но този период от време е напълно достатъчен за начинаещ скейтър, имащ амбиции да стане много добър и да заслужи спонстворство от чуждестранна фирма. Скоро обществото на скейтърите беше лишено от единственото място, където могат да карат, поради строежа на метростанция. Те обаче не се отказват, продължават да търсят правата си и се надяват, че съвсем скоро мечтания столичен скейтпарк ще бъде построен.

Гоош и неговoто танцово студио ще продължат да представят страната ни достойно сред голямата международна конкуренция. A Стефан и всички фенове на графити изкуството ще се погрижат уличните шедьоври в столицата да се множат. За скейтърите пък остава надеждата за скорошно отваряне на софийски скейтпарк,но дори това да не стане скоро, можем да бъдем сигурни, че скейтовете им няма да хванат прах.

впечатления #1

Похвално за всички умни хора от Общината или там, които са отговорни за това, че най-накрая безумните надписи Keep the child са заменени с доста по-подходящите Save the child.
Мили граждани, вече няма нужда да абортирате високата скорост, достатъчно е просто да намалите!
Весела вечер от мен :)

Как да си направим чийзбургер в домашни условия?

Посвещава се на всички антиглобалисти с нежни сърца и празни стомаси, на които се налага да се крият зад гангстерски маски при всеки поход до McDonald’s, за да избегнат разконспириране. Добра новина – вече не е нужно! Може да си приготвите мечтания фаст фуд и вкъщи.


Рецепта за приготване на чийзбургер в домашни условия:

Взимате това-онова, а именно:

1. половин топче тоалетна хартия с пеперудки (може и с охлювчета или рапанчета); изрежете ноктите на домашния си любимец (рецепта за филе о фиш ще опишем в следващия брой), изберете трите най-апетитни и смелете с малко хрян или черен пипер по желание. Добре е да разполагате с водни боички „Дъга”, но ако нямате – не се отчайвайте, винаги можете да накиснете тоалетната хартия с червения пеньоар на баба си (с Ariel Color, за не повече от 15 мин.).

2. Разбъркайте всичко, докато се получи хомогенна смес. Добавете пластилин на око (или на вкус). Също така и утайка от Нова Бразилия – каймата е почти готова! Оставяме да престои, докато подготвяме останалите ингредиенти.

3. Вземете 50 гр. кашкавал за 39 стотинки. Изрежете равен квадрат (идея:можете да си помагате с транспортир и линийка от 20 см. с малката русалка) и го боядисайте с боичка PANTONE 15-1150 Cheddar Cheese TP. Изчакайте да изсъхне. Ако не сте доволни от резултата, залейте със сода каустик и сложете за 15 мин. в микровълновата на съседите за добиване на пластмасов гланц и желана плътност.

4. Маруля. Разбираме, че е зима и марули трудно се намират. Бързаме да успокоим нашите читатели: те няма да са ни необходими! Абсолютно достатъчно ще бъде да изрежете ветриловидна форма от гланцирано блокче, да я накиснете с „Тест” и да я набухнете в микровълновата (обещайте на съседите да ги почерпите, за да не се цупят). Този завършек ще придаде автетичен бръчкав вид и стайна температура.

5. Питката. Издебнете кога съседите ще правят прощъпулник на детето си. Откраднете (бел.ред. вземете на заем) питката, скрийте я известно време под кучето си. Сега тя е мека, топла и готова за употреба.

6. Сглобете елементите. Кисели краставички и кетчуп незабелязано вземете на заем от съседите, докато те са заети с търсенето на питката.

Поздравления! Вие направихте чийзбургер!
Ако не искате да минавате през всичко това още веднъж, адресите на най-близкия McDonald’s и магазин за карнавални костюми можете да откриете в Golden Pages.

Пожелаваме ви добър апетит! А на съседите - успех!