съконспиратори #1

Позволяваме си да поставим началото на (поредната) нова тема, а именно "съконспиратори", в която волни и неволни хора ще ни пишат някакви неща и ние ще имаме честта да ги публикуваме. Тази седмица това са Ники Илиева и Тони Гривекова от 8ми клас на Първа Частна Математическа Гимназия с тяхната статия за стрийт културата, а именно:

Стрийт културата - един различен поглед над София

Срещаме се с Георги Енчев - Гоош в залата на Street Dance School The Center – София, пълна с танцуващи млади хора, очакващи началото на поредната тренировка. Някои танцуват, други седят на диван,над който се разполагат множеството награди от първенства и състезания. Музиката е на максимум, а настроението още по-приповдигнато. Гоош е основателят на една от първите формации по street танци в България. През 2002 полага началото на танцово студио, без дори да подозира до каква степен ще се разрасне неговата идея.
Street танците са важна част от Street културата. В България има много таланти и хора, които се грижат за тяхното развитие. Училището за млади танцьори, основано от Гоош, се намира във Варна, но има клон и в София. Много скоро и други големи градове ще бъдат поле за изява на младежи с танцов потенциал.
Едни от най-запалените танцьори от София са Лили Луис Солано и Мария Дамян. Лили се занимава с този вид танци от 2 години, а Мария от 2 месеца. И двете казват, че танците за тях са начин на живот и внасят радостта в живота им. “Аз много интересно научих за The Center”-разказва Лили.”Търсех такива танци и един ден докато слизах от автобуса с приятели видях един билборд и толкова се зарадвах, че за малко да падна. Веднага се обадих на Гоош и започнах да танцувам.”
За последните години Гоош и неговите танцьори са спечелили много награди от едни от най-големите състезания в страната и чужбина. Например световните първенства в Бремен през 2005 и 2006г. През 2006 те стават седемнадесети измежду 3750 състезатели от 43 страни. Същата година печелят трето място на “Hip-hop International Open” в Италия,а през 2007г. в Германия се класират на два четвърт-финала. Благодарение на тях България се нареди сред най-добрите в street стила.
Гоош казва, че street културата го вдъхновява за хореографията. „За мен улицата е място, откъдето черпя вдъхновение. Това, което ми се случва, това, което виждам или чувам на улицата, ме вдъхновява да направя танц”, обяснява той. “Занимавам се от 15 години. “-разказва ни Гоош, “Аз съм от Каварна и там бяха първите ми стъпки като хореограф и танцьор. Зарибих се от един клип на MC Hammer и филмът Breakdance. После започнаха да ме теглят повече хореографиите.” Той добавя още, че постепенно е открил своята собствена версия за движението и танца, а когато започнал да се занимава сериозно, пускал обяви и хората идвали.

Графитите добиват популярност в САЩ през 60-те и 70-те години на 20 век, като форма на социален протест и начин за маркиране на територия. Те са и един от елементите на хип-хоп културата. През 80-те години изкуството се популяризира и в Европа, а през 90-те години вече е факт и в България и набира все повече и повече почитатели на спрея.
Стефан Борисов, ученик от осми клас, рисува графити в малкото си свободно време. Негови любими стилове са Wild и Semi-Wild. Те се характеризират с по-динамични букви, отколкото в обикновения стил, които се преливат една в друга по различни начини. „Рисувам графити от три години. Събираме се доста хора, купуваме спрейове от Graffiti Workshop, а от там се качваме на автобуса и драскаме където ни хареса. Защо ли – защото ми харесва, отпускам се и създавам нещо ново и хубаво.”, разказва ни Стефан. Според него графити-изкуството определено набира скорост, но все още много хора го намират за „безмислена драсканица, безцелно боядисване”.
През последните 3-4 години графитите активно се позиционират в публичното пространство. Те са неразделна част от street културата, макар и често да се подценяват поради местата, на които са нарисувани – подлези, изоставени сгради, гари. Основно рисуването на графити е занимание на тийнейджърите и младежите.
Стефан е и запален скейтобордист. Започнал заради това, че много хора го правели, „комерсиализация – това е причината. Всички караха и реших и аз да се пробвам. Хареса ми и продължих ”. За разлика от рисуването на графити, Стефан кара скейт от значително по-малко време – шест месеца, но този период от време е напълно достатъчен за начинаещ скейтър, имащ амбиции да стане много добър и да заслужи спонстворство от чуждестранна фирма. Скоро обществото на скейтърите беше лишено от единственото място, където могат да карат, поради строежа на метростанция. Те обаче не се отказват, продължават да търсят правата си и се надяват, че съвсем скоро мечтания столичен скейтпарк ще бъде построен.

Гоош и неговoто танцово студио ще продължат да представят страната ни достойно сред голямата международна конкуренция. A Стефан и всички фенове на графити изкуството ще се погрижат уличните шедьоври в столицата да се множат. За скейтърите пък остава надеждата за скорошно отваряне на софийски скейтпарк,но дори това да не стане скоро, можем да бъдем сигурни, че скейтовете им няма да хванат прах.