Fashion(много женски пост)

Последно време попадам ту на едно, ту друго малко местенце, където всякакви жизненоважни аксесоари тип гердани или жартиери са шарени, продавачите усмихнати, а цените два пъти по-ниски от средните за града. За мои колеги в куеста за дрешки:

Китайското дюкянче за некитайски шалове и гердани. Намира се в пресечка на Пиротска, от лявата страна като се върви от Халите. То е миниатюрно, буквално метър на метър, но ще го познаете по извадените многобройни закачалки с шалове, плетените цветя и очарователно сладката продавачка-азиатка, която знае 3 думи на български и е облечена като Амели Пулен. Шалове между 6 и 9 лв., огромното разнообразие плетени цветя - по 3 лв., етно герданите са евтини също.

Магазинът за чорапи и хибридите им с други елементи на бельото на бул. Борис III. От дясната страна посока Руски Паметник, малко преди Пирогов. Колкото и да е прозаично, чорапогащниците са шарени, има и екстравагантни разцветки и рисунки, при това са българско производство за около 5 вместо обикновеното около 20 лв.

Индийският на Орлов мост. Който и така всички знаят, но не мога да пропусна да го спомена - заради добре подбрания асортимент, балансиращ между екзотичното и подходящото за носене, и постоянните намаления.

Съвест

Цитирам ForTheNature.org:

Само преди дни министърът на околната среда и водите отказа да подпише заповед за спиране на незаконното строителство в Национален парк и защитена зона Рила. Министърът се опита за оправдае строежа в отговор на въпрос, зададен му от народния представител Н.Христов: 

"Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно  прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното."

кръчмарско

мерси на Валя за което :)

София Филм Фест

Ето че стигнахме и до закриването на филм феста. Имаше много за гледане, макар че премиерите в Зала 1 изискваха известна доза търпение. Последните две, които аз хванах там - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (който не взе награда май само за най-дълго заглавие, а пък най би му прилягало) и "Призраците на Гоя" на Милош Форман имаха някакво плащещо сходство в продължителността и формалността си. Затова пък днес е ден на БАБА ЗУЛА - уъркшопът сутринта беше само тиизър, тихомълком завиждаме на щастливците, които имат билет за концерта довечера.
Всичко хубаво има неприятния навик да свършва - особено ако е фестивал. Но някои хубави неща пък се трансформират в други - през следващата седмица все още имаме възможност да гледаме филмите от феста в кината наоколо.

Легендата за водното конче

София Филм Фест е най-доброто време за гледане на холивудски продукции. И макар да отидохме на "Легенда за езерото" по случайност – оказа се, че сме подранили с една седмица за "Солино" - това не попречи да излезнем щастливи и окрилени, че една страхотна 3D анимация е прескочила телена ограда в езерото Лох Несс. И макар всичките персонажи да са типизирани дотолкова, че да не остава съмнение, че никой няма по-клепнали уши от рибаря Хюи и няма по-голям комплексар от военния командир, а главният протагонист над 10 г. е събирателен образ между Бандерас и Венсан Кассел. И всички ужасно се страят да говорят с много силет шотландски акцент. Но филмът е толкова очарователен, че всичко му се разминава. Най-малкото заради безумните звуци, които издава новоизлюпеното легендарно чудовище можем да простим почти каквото и да е. По детски завладяваща приказка с най-чаровното компютърно създание откакто Ститч изобразяваше Годзила.