София Филм Фест

Ето че стигнахме и до закриването на филм феста. Имаше много за гледане, макар че премиерите в Зала 1 изискваха известна доза търпение. Последните две, които аз хванах там - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (който не взе награда май само за най-дълго заглавие, а пък най би му прилягало) и "Призраците на Гоя" на Милош Форман имаха някакво плащещо сходство в продължителността и формалността си. Затова пък днес е ден на БАБА ЗУЛА - уъркшопът сутринта беше само тиизър, тихомълком завиждаме на щастливците, които имат билет за концерта довечера.
Всичко хубаво има неприятния навик да свършва - особено ако е фестивал. Но някои хубави неща пък се трансформират в други - през следващата седмица все още имаме възможност да гледаме филмите от феста в кината наоколо.

Легендата за водното конче

София Филм Фест е най-доброто време за гледане на холивудски продукции. И макар да отидохме на "Легенда за езерото" по случайност – оказа се, че сме подранили с една седмица за "Солино" - това не попречи да излезнем щастливи и окрилени, че една страхотна 3D анимация е прескочила телена ограда в езерото Лох Несс. И макар всичките персонажи да са типизирани дотолкова, че да не остава съмнение, че никой няма по-клепнали уши от рибаря Хюи и няма по-голям комплексар от военния командир, а главният протагонист над 10 г. е събирателен образ между Бандерас и Венсан Кассел. И всички ужасно се страят да говорят с много силет шотландски акцент. Но филмът е толкова очарователен, че всичко му се разминава. Най-малкото заради безумните звуци, които издава новоизлюпеното легендарно чудовище можем да простим почти каквото и да е. По детски завладяваща приказка с най-чаровното компютърно създание откакто Ститч изобразяваше Годзила.

рекламни послания

Те печатат Вашите мечти...
Виждам го като tagline на бъдеща холивудска продукция. Beware!
(сценарият ще бъде добавен на по-късен етап:)

3ти март

честит празник на всички, които напоследък се чувстват все повече така.

no way или иначе казано -- the highway

Поради смяна в плана и разни други али-бали, ми се наложи да се прибирам с автобуса в 3 и 30 на трети март. Мисля, че толкова дълго не съм пътувала през последните няколко години, с изключение на едно злощастно возене с Комета бус или нещо от тоя сорт, който се комети тогава стабилно четири часа преди да се разбие на Ябланица. После чакахме безутешно някакъв хелеев автобус да дойде да си ни прибере.
След затвярянето за ремонт на тунелите по магистралата Варна-София (ей тия, който са на около час преди София и чиито имена не благоволих да запомня), пътуването се превръща в тънтуркане със средновековна скорост. Интересно е как имаме две-три мнзначителни магистрали, но не можем да се справим дори и с тях. Интересен е също и начинът, по който разни чичковци полицайковци се (не)опитват почти да въведат някакъв ред в преминаването.
Сцената беше толкова по холивудски, че за момент се усъмних че Харисън Форд ще изскочи от някъде, профучавайки по тавана на нещастния ни Етап с лада или москвич, изобщо нещо пост-апокалиптично и ще зачезне в мъглата на тунела пред нас, който ще избухне с гръм и трясък, стряскайки зачетената в Космо жена пред мен, която пък от своя страна ще каже нещо от типа на "Господи, пиратки ли фърлят пак???" и тн, и тн.
Няма нужда да вадя тарото или телескопа, за да предвидя подобни пътувания за всички, решили се да яхат не-превозни средства около всички малко по-големи празници през следващите няколко месеца.
Запасете се с разумно количество вода, тениски и чисти чорапи!
И граждани! Пътувайте рано сутрин ;)