рекламни послания

Те печатат Вашите мечти...
Виждам го като tagline на бъдеща холивудска продукция. Beware!
(сценарият ще бъде добавен на по-късен етап:)

3ти март

честит празник на всички, които напоследък се чувстват все повече така.

no way или иначе казано -- the highway

Поради смяна в плана и разни други али-бали, ми се наложи да се прибирам с автобуса в 3 и 30 на трети март. Мисля, че толкова дълго не съм пътувала през последните няколко години, с изключение на едно злощастно возене с Комета бус или нещо от тоя сорт, който се комети тогава стабилно четири часа преди да се разбие на Ябланица. После чакахме безутешно някакъв хелеев автобус да дойде да си ни прибере.
След затвярянето за ремонт на тунелите по магистралата Варна-София (ей тия, който са на около час преди София и чиито имена не благоволих да запомня), пътуването се превръща в тънтуркане със средновековна скорост. Интересно е как имаме две-три мнзначителни магистрали, но не можем да се справим дори и с тях. Интересен е също и начинът, по който разни чичковци полицайковци се (не)опитват почти да въведат някакъв ред в преминаването.
Сцената беше толкова по холивудски, че за момент се усъмних че Харисън Форд ще изскочи от някъде, профучавайки по тавана на нещастния ни Етап с лада или москвич, изобщо нещо пост-апокалиптично и ще зачезне в мъглата на тунела пред нас, който ще избухне с гръм и трясък, стряскайки зачетената в Космо жена пред мен, която пък от своя страна ще каже нещо от типа на "Господи, пиратки ли фърлят пак???" и тн, и тн.
Няма нужда да вадя тарото или телескопа, за да предвидя подобни пътувания за всички, решили се да яхат не-превозни средства около всички малко по-големи празници през следващите няколко месеца.
Запасете се с разумно количество вода, тениски и чисти чорапи!
И граждани! Пътувайте рано сутрин ;)

in principia erat

Отдавна ни се искаше да отделим малко място за всички онези глупости, които изникват като грешки на езика, главата и прочие части на тялото. Та-дам! - ето ги вдясно. За съжаление обаче не знам, как добавя коментари към списъка (ако някой знае, моля, хелп), но само ще се радваме, ако имате идеи, коментари или допълнения - пишете тук някъде или на мейла, ще ни бъде много интересно.

javier adentro

Първата препратка към Хавиер Бардем е прясно спечеленият Оскар (и абсолютно заслужен, честито) за ролята на безстрастния Антон Сигурх, пътешестващ около границата с Мексико с непоклатими принципи и кислородна бутилка в "Няма място за старите кучета". Мненията за филма, нормално за продукция на братята Коен, са раздвоени, но, противно на Програмата, аз го препоръчвам - на любителите на черния хумор, анестезираното течение на времето на филмите за дивото Мексико и, разбира се, плащещия талант за превъплъщение на Бардем.

Персонажите на Бардем продължават да витаят в главата ви като тексаска мараня - макар и с едно и също лице, премрежващи се, но абсолютно невъзможно да бъдат сляти един с друг. Образите, които избира Хавиер Бардем, са крайни, ярки и абсолютно различаващи се. От неустоимата влюбена усмивка в "Между краката" - трябва да признаем, че като секс-маниак е доста по-симпатичен отколкото като маниак убиец - до наполовина парализирания полицай-баскетболист с инвалидна количка в "Жива плът", донеслия му международна известност писател-хомосексуалист Рейналдо Аренас или неподвижния, но летящ в душата си борещ се за смърт Рамон Сампедро в "Морето в мен".

Биографията му (в която се разрових след похода до ЕБКЦ, още под харизмата на Хавиер - Орийя, Бардем - знае ли човек?), освен връзката с Пенелопе Крус, за която можем само да му завидим, ни показва филми, които не отвличат вниманието с грим, костюми или прочие сценографско изобилие. Основно съвременни драми на брилянтни режисьори (от Алмодовар и Мануел Перейра до Малкович и Милош Форман), филмите на Бардем не прикриват с нищо, оставяйки актьора на преден план, гол, само със таланта си и способноста си да се слее с персонажа.

За Бардем се говори, че не играе един и същ типаж два пъти. Но в екипа на който и филм да видим името Хавиер Бардем, от екрана ни гледа Антон, Рамон, Раул, Давид, а Бардем го няма. Това, как испанецът напълно се разтваря в персонажите си, заслужава само хипнотизираното
ни внимание в екрана и аплодисменти. И Оскар.

.photo - property of the website it is linked to.